„Едва ли има човек, който може да отговори на всички въпроси, които вълнуват хората. На този етап говорим за кандидат- ваксини, защото няма одобрение и разрешение от ЕК за ползване на ваксини. Никоя държава няма кратката характеристика на ваксините на Pfizer и BioNTech и Moderna, които се обсъждат.
Категорично мога да кажа е, че нито европейският регулаторен орган и фармацевтичните фирми ще си позволят да „претупат“ фазите на изпитание. Седем са кандидат-ваксините, които се коментират. Съкратеният срок се дължи на предходните вируси, които бяха проучвани, като SARS-CoV-2 е в основата“.
При векторните ваксини се ползва РНК от вируса.
Поръчани са оромно количество ваксини. Какво сме поръчали? Каква е ваксината?
„Не искам да съм на мястото на колегите в МЗ. Въпросът е, кои ваксини първи ще получат одобрение от регулаторния орган. Такава е стратегията на ЕС. Договорени са примерни количества, те ще бъдат изпълнени, но не се знае на кой етап“.
Има недоверие от страна на хората.
Първата ваксина на Pfizer е тествана на 40 000 доброволци, а Моderna на 30 000 души. Винаги има и контролна група. Целта е да се измери имунния отговор чрез кръвни тестове.
„Съвременните ваксини нямат нищо общо с предишните. Това са части от вируса, които съдържат РНК, която да стимулира протеин в организма, съответно към него да се образува имунният отговор. Единствено при ваксината на Pfizer има изискване за температура от минус 70 градуса, защото РНК като структура е термо лабилна. Чудя се на въображинието на хората, които сравняват със съхранението на ембриони. Аз ще се ваксинирам“, подчерта проф. Ани Кеворкян.
Интервюто с проф. Ани Кевордян, специалист по епидемиология е в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно