Може ли да се направи паралел между времето на локдауна, в което сме в момента, и предхождащото го преди това време на нарастващия бърнаут - прегряването от прекалено много работа. И как се отразяват върху психиката ни.
Психиатърът д-р Веселин Герев,припомни, че причините за двете състояния са различни, докато бърнаута е преди всичко въпрос на личен избор и носи удовлетворение от работата, то локдауна не зависи от нас, а са наложени обществено-политически ограничения.
Докато при първия локдаун за около месец, хората си починаха, наспаха се , успокоиха се, декември и януари имаше бейби бум, сега ситуацията се променя.
Затварянето на хората в къщите , въпросът за избора между да се ваксинира, или да не се ваксинирам, обтяга отношенията между хората, и принципа на трите осмици, динамичният ни стереотип по осем часа работа, сън и почивка, вече е променен.
И това започва да води до промяна на напрежението в агресия, не само словестна, но и физическа.
В практиката си психиатърът има случай, когато една двойка четири пъти отлага сватбата си. И тогава идват мисли в депресивна насока, даже в окултна.
Само пожелание е, дори когато работим в къщи, да се обличаме както за работа- това не помага, каза още д-р Герев, остават си пижамите, в къщи си говорим с машините, някои хора вече не могат да се изразяват, всеки се е капсулирал в страха си от заразата , прекратил е общуването с приятели, което често са предхождали отиването при психолог, или психиатър, и оттова децата ще пострадат най-много. Те, както и всички ние, имаме нужда от емпатия, особено при състояние на емоционален срив.
В този момент е най-важно да разберем, че това състояние е временно, трябва да рационализираме страховете си и да разберем, че това нещо рано, или късно, ще свърши.
Интервюто с д-р Веселин Герев е в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...