Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: Развитие на кръговата икономика


Развитието на кръговата икономика е съществена част от европейската Зелена сделка. Повторното оползотворяване на продукти и отпадъци намалява разходите за производството на нови стоки, а освен това намалява и въглеродните емисии, които съпътстват производствения процес. Ползата е и в икономията на първични суровини. В България кръговата икономика има съществено развитие, макар и без мнозина да съзнават това, смята Боян Рашев ,експерт по устойчиво развитие и управление на природните ресурси:

Кръговата икономика, в България конкретно, се развива отдавна. България всъщност е един от най-големите рециклатори в Европа. Ако погледнете количествата пластмаса, стъкло, хартия и метали, които се рециклират в България, ще се убедите в това. Тук нямам предвид само количествата, които идват като отпадъци само вътре в страната. България всъщност внася много скрап и други отпадъци, които се рециклират тук. Тоест, ние всъщност сме център на кръговата икономика в Европа, така погледнато.

Освен това в България се внасят много дрехи втора ръка от западна Европа, пък и от Северна Америка. Тук те се сортират, част от тях се продават по веригите магазини втора ръка. Друга част се продават в страни като Бангладеш и Пакистан. Трета част се рециклира като текстил и четвърта част се оползотворява енергийно-тоест използва се в малки инсинератори в циментовите заводи например.

Тоест, България се развива много добре в тази насока и това до голяма степен се дължи на факта, че сме най-евтината страна в ЕС.

Освен металите, пластмасата и други материали, на рециклиране подлежи и водата. Това че тя е ценен ресурс и ще става все по-ценен, не подлежи на съмнение. Аграрният сектор в Европа е един от най-големите потребители на вода с дял от 36 на сто от общото годишно потребление на континента. Затова през 2020 година бе приет Регламент 741 на Европейската комисия и Европейския съвет, чрез който се създават минимални изисквания за повторната употреба на вода в земеделието. Доцент Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив, е сред експертите, ангажирани с проект за повторно използване на пречистени отпадни води в земеделието:

На практика това означава, че водите, които се генерират от битовите пречиствателни станции за отпадни води, от хранително-вкусовата промишленост и които нямат приоритетни вещества като замърсители, трябва да се допречистят до едно качество, което е достатъчно добро и е показано в регламента като минимално изискване за качество. Впоследствие тези води могат да се използват за напояване.

Засега в България, по думите на Стефан Шилев, има само изолирани случаи, в които пречистена вода се използва за напояване в земеделието:

Има практически примери за това. Хората са достигнали до идеята да използват отново водата благодарение на своя опит и нюх. Те са наясно, че този ресурс няма нужда са се хвърля като се зауства след пречистване в реките, а може да се използва отново като се напояват розови насаждения, да кажем, или овощни градини и декоративни растения. Защото в крайна сметка заустването води до загуба на ресурс.

Регионът на Пловдив е сред 8-те целеви в Европа, където ще се работи по проекта за рециклиране на вода. В Гърция част от проекта е регионът на Солун, а в Испания-Андалусия. Там около 6 процента от водата, която влиза в пречиствателните станции, впоследствие се използва за поливане.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03