Имунизационните паспорти - опасност от дискриминация

Това заяви премиерът Бойко Борисов, уточнявайки, че тази тема ще дискутират довечера на срещата си  лидерите на държавите – членки на Съюза.

Как изглежда тази идея?  

Първо, трябва да се знае, че има разлика между ваксинационен паспорт и имунизационен паспорт или сертификат, подчертава адвокатът по медицинско право Мария Шаркова.

Първият документ  само удостоверява фактът че приносителят му е ваксиниран, докато при имунизационния сертификат се вземат предвид и други фактори. Например – дали човекът е преболедувал заразата и дали има антитела, които го предпазват от последващо заразяване.

Становището на редица учени и изследователи в тази област е, че че въвеждането на „имунизационни сертификати“, а не на „ваксинационни“, не е желатено от етична страна  по ред причини. Изразява се безпокойство, че е възможно да се стигне до абсурдната ситуация  хората да се заразяват умишлено, само за да придобият такива антитела и да се ползват с някои привилегии, които евентуални биха били въведени. При ваксинационния паспорт не стоят така нещата, смята адвокат Мария Шаркова.

Създават  ли се условия за неравенство и дискриминация?

Всяка държава има различни по тежест рестрикции, макар в момемант в България те са доста по-либерални. Те обаче се прилагтат спрямо всички граждани.  Същевременно, вече има доста данни, че ваксинираните с някои ваксини са безопасни за околните или пък самите те са предпазени от тежко прекарване на заболяването. Именно тук е хипотезата за възможно неравенство – докато не са предвидени възможности спрямо групата на ваксинираните да се прилагат  по-малко интензивни ограничителни мерки, а не а общо основание с останалите застрашени. Ето тук излиза въпросът – не са ли те в случая дискриминираните от тази ситуация?

От тази гледна точка е добре да се вземе адекватно политическо решение, да се премислят  повече възможности за ваксинираните хора за неприлагането на рестриктивните мерки със същата тежест като на другите, обяснява експертът  по медицинско право.

Разбира се и тук има доста условности, защото не всички неваксинирани непременно не са пожелали да го сторят. Сред тях вероятно има хора, чието здравословно състояние не им го позволява. Или пък, ако се стигне дотам, че ваксинирането да бъде условие за приемане на работа. Тогава действително може да се говори за дискмиринация,  веч ес обратен знък – към неваксинираните хора.

На какво ниво ще се въведат евентуалните ваксинационни паспорти? 

Ако са единни, общоевропейски, добре, но ако всяка страна си въведе собствени критерии, тогава не е, коментира адвокат Мария Шаркова.

А как стои въпросът с продължителността на имунитета, тъй като все още нямаме такива данни? Колко пъти ще се налага  реимунизация и докога ще трае това?

Това са сложни въпроси в сферата на учените, които все още продължават да търсят оттговорите им.