Говорим за икономиката в криза от пандемията, еврото в България от 2024 г. и цените, като прогнозата е на икономиста Агоп Каспарян от институт "Рего".
Правителството предвижда България да замени лева с еврото на 1 януари 2024 година. Това става ясно от постановелние, което касае подготовката на страната ни за членство в Еврозоната.
Агоп Каспарян смята, че темата е актуална от много години в политическия и финансов живот на страната. "Приемането на еврото би било основно положително за държавата. На първо място се очаква стабилзиране на валутния курс, съответно нови межднародни инвеститори, и това би имало добър ефект за държавата. Но, с това решение на правителството има два момента, които не са много адекватни в изборна ситуация", каза Каспарян. По думите му очевидно кабинетът е напреднал в преговорите с нашите европейски партньори, но има и втори вариант, който е малко по- вероятен, и там при него - това да е един вид политическо послание.
Икономистът уточни: "До 30 юни трябва има национален план за въвеждане на еврото, но това технически е невъзможно в момента. Според мен това е големият проблем, защото това постановление не показва никакви контерктни мерки. ЕЦБ имаше препоръки към България и Хърватска, че за да се приеме еврото, ние сме член на ERM II, трябва да имаме стабилни политики и управление на институциите. От друга стана все си мисля, че българинът е свикнал с еврото, чисто и психологически, не само защото имаше и много пътувания, няма да има проблем."
По повод на ваксинирането: "Ускорен процес на ваксинарене, би довел до ускоряване на икономиката. Отделно ние се борим за едни 300 000 българи, които се върнаха в България, и имаме възможност да ги задържим тук. Недоверието го приемам с това, че информационната кампания бе слаба, и освен това ЕС не справи добре с управелиние на коронакризата. Смятам, че може да се стигне до там да има дефицит на ваксини."
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно