Той е юрист, специализирал в Хамбург и Виена, заемал е висши мениджърски постове в БНТ, Вестникарска група България, бил е изпълнителен директор на Съюза на издателите, изпълнителен директор на "Каолин" ЕАД. Член е на УС на минно - геоложката камара, на настоятелството на НАТФИЗ, и на Върховния църковен съвет към Светия синод на БПЦ. През 1990 година е сред създателите на телевизионното шоу "Ку- Ку".
Според него здравната криза, международната обстановка предполагат депутатите да загърбят страстите и междуличностните конфликти. Той отбеляза, че от 1997 година българският избирател не е абсолютно мнозинство на никоя политическа сила, сега също. Избирателят показва, че не желае да има еднопартийна власт.
"Народът казва, че в парламента трябва да бъдат създават коалиции и да бъдат търсени консенсуси. Не мога да си обясня как хората извън парламента са били поне добри познати, а в него тават смъртни врагове"
Чолаков даде пример и за самато законотворчество, в което трябва да се търси консенсус, така като се прави в развитите западни демокрации. Това е въпрос на политическа култура. У нас всяко следващо мнозинство променя законите на предишното. Това е, което връща и чуждите инвеститори от страната - нестабилността, което предприемачите наричат политическият риск, отбеляза той.
Целият разговор с Радомир Чолаков е в прикачения файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...