„Точно определение за това, какво представлява интелектът няма. В течение на времето обаче определени дейности при хората се смята, че са в резултат на човешки интелект и това са дейности свързани с обработка на знание, планиране, обучение и т.н. Лошото е, че ние нямаме обаче точен модел как работи нашият мозък“. Това заяви проф. д-р Станимир Стоянов от Катедра "Комхютърни системи" на Факултета по математика и информатика в ПУ "Паисий Хилендарски". Той е сред лекторите в научно-приложния форум "Дронове и сигурност", чийто домакин е висшето учебно заведение,.
По думите му, понятието „изкуствен интелект“ е дефинирано за първи път през 1956 г. в САЩ. В България и в страните от бившия Източен блок дълги години на тази проблематика се е гледало като на нещо, което не е добро, защото нищо, което може да замести човека, не е отговаряло на идеологията. В последно време обаче нивото на страната ни в областта на теорията на изкуствения интелект е добро.
„За да стане обаче теорията и практика, най-важно е да имаме мощна изчислителна техника, необходими са ни огромни ресурси. Вече имаме два суперкомпютъра и започваме да наваксваме. В момента България прави и един от осемте суперкомпютри на ЕС и тази нарастваща мощ ни дава възможност все повече да се вписваме успешно в световната практика, свързана с дейности, смятани за изкуствен интелект. “
Проф. Стоянов бе категоричен, че изкуственият интелект не трябва да бъде нито подценяван, нито обратното – надценяван. Неговите наблюдения обаче сочат, че у нас малко се надценяват възможностите на изкуствения интелект. Грешно е впечатлението, че негова крайна цел е да заместят човека. Той трябва да се разглежда като средство, което ще помага на хората повече, отколкото класическите средства.
„Автономни изкуствени системи обаче, ако се вкарат в армията, могат да станат много опасни. Трябва да се внимава много с автономните средства. Знаем ли обаче голямо научно достижение,технология, което няма и обратна страна – сянка – атомната енергия, генетиката и т.н.“
По думите на проф. Стоянов, трябва да се обръща повече внимание на ползите от изкуствения интелект, отколкото – на вредите от него.
Повече – от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Облачно
Предимно облачно