Понастоящем да няма научни доказателства, че коронавирусната инфекция може да се предава с храна. Въпреки това, пандемията доведе до промяна и на отношението към храната. Учените смятат, че добрите хигиенни практики могат да помогнат да се намали разпространението на вируса. А той е много лабилен, заяви проф. Веселка Дулева, национален консултант по „Хранене и диететика“, началник отдел „Храни и хранене” в Националния център по обществено здраве и анализи:
Вирусът може да се размножава само в жива клетка. Попаднал върху храна, той не може да се размножава и много бързо се деактивира.
В периода на COVID-пандемията с редица експерименти в контролирана лабораторна среда се проучва колко дълго вирусът може да се съхрани върху различни повърхности.
В аерозол се счита, че вирусът може да преживява около 3 часа, върху медни повърхности – около 4 часа, върху картонени опаковки и картон – до 24 часа, и два – три дена би могъл да преживява, но не и да се размножава и да се увеличава неговата патогенност, върху метали и пластмаси.
Има ли храни, които създават щит срещу коронавируса? Отговорът на учените е еднозначен:
Няма доказателства, които да твърдят, че приемът на определени храни или хранителни добавки ще предпазят от заболяване.
Някои хранителни вещества обаче имат доказани здравни ефекти:
Това са витамин Д, който наистина има отношение към укрепване на имунната система и добра имунна защита. Витамин С, витамин Е, от минералите Селен и Цинк.
Хранителните добавки обаче не бива да се приемат безконтролно. Това важи особено за мастноразтворимите витамини, какъвто е витамин Д, тъй като те се натрупват в организма в депа.
Европейският орган по безопасност на храните (European Food Safety Authority) не е утвърдил здравна претенция за отделна храна или хранителна съставка, които да имат ефект за защита срещу инфекция. Евродепутатът Радан Кънев, който е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, отбеляза, че на фокус са преди всичко здравните аспекти на Ковид-кризата:
Връзката между хранителния режим и Ковид-инфекцията никога не е била водеща тема в нашата работа.
Връзката между коронавируса и храните в рамките на Евросъюза, макар и индиректна е отчетлива. Различните и противоречиви процедури за придвижване на сезонните работници значително намалиха земеделската продукция и рязко повишиха цените на основните храни:
Всеки българин знае, че днес когато излезе от магазина и е купил хранителни продукти, сметката му е между 20 и 30% по – висока, отколкото преди една година. Това не е чисто български феномен. В целия Европейски съюз цената на хранителните продукти много рязко се покачи и това се отразява на всеки.
Що се отнася до контрола на храните, евродепутатът насочи към новата програма на Европейския съюз „От фермата до трапезата“:
„От фермата до трапезата“ залага изключително строги норми за контрол, ясни критерии за това коя храна е здравословна, за маркиране на нездравословното съдържание в храната.
Освен качеството е важно и отношението към храната. В условията на пандемия то се промени, отчитат от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Нейният заместник-председател Еньо Енев, които е шеф на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите „Тракия“, отбеляза:
Хората, които посещават търговските обекти, там където са блок масите, няма го това струпване около масата, спазва се един ред, хората са спокойни, взима се по по – малко количество храна, не се пълнят така чиниите, както беше в предишните години. Културата на хранене се променя в българина, което е много радостно.
Правилата за работа в предстоящия летен туристически сезон са изцяло съобразени с противоепидемичните мерки, уверяват от бранша:
Храните, които ползват ресторантите и хотелите са доставяне от регламентирани източници с необходимите документи и сертификати. Спазват се всякакви санитарни изисквания. Ние самите не си правим експерименти, за да скрием от някой нещо и да спечелим дребни стотинки за сметка на здравето на хората.
Спазването на всекидневна хигиена може допълнително да намали риска от предаване на вируса и от инфекция. Необходимо е да се спазват и общите правила за хигиена при приготвяне на храната.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...