Европейската комисия изгражда силен Европейски здравен съюз, в който всички страни се подготвят и реагират заедно на здравни кризи, осигуряват се иновативни медицински материали на достъпни цени. Държавите работят заедно за подобряване на профилактиката, лечението и последващите грижи за страдащи от заболявания, като например рак. Пандемията показва колко е важна координацията между европейските държави, за да се защити здравето на хората.
Сериозен напредък в работата по проекта ПЕРИМЕД въпреки пандемията отбелязват от Медицинския и Пловдивския университет. Те заедно работят по изграждането на Център за компетентност „Персонализирана иновативна медицина“, финансиран за 23 млн. лева от ЕС и България.
Проф. Илия Илиев от ПУ разказва: „Вложени са над 6 млн. лева средства за апаратура. Лабораториите са абсолютно пригодни за съвременни научни изследвания, те са пет и в тях работят и млади учени и докторанти. Спецификата на оборудването е свързано с изграждането на напълно оборудвани -лабораторна система и пилотна инсалация за получаване на биологично активни вещества, в областта на фармацията и иновативната медицина. Ние сме се фокусирали върху съвременните постижения в науката в световен мащаб, внедрявайки съвременните методи за насочен мутагинез на микроорганизми, също получаване на имунобиопрепарати, друго направление са биосензори, с които навлизаме в практиката, за диагностиката на заболявания. Една малка част от изследванията са в областта на микробиота на кърмата. Ние регистрирахме и полезен модел, и регистирахме заявка за български патент, и за еврпопейски патент.“
Младият учен – д-р по биохимия Даниела Моллова също работи по ПЕРИМЕД: „На младите учени проектът помага за натрупване на опит посредством работата ни в добре оборудвани лаборатории и изключително модерна апаратура. Изключително интересна е работата.“
Три години след старта на проекта Медицински университет - Пловдив има значими постижения по изпълнението. Проф. д-р по фармация Маргарита Касърова поясни: „Изградена е модерна, иновативна научна инфраструктура на стойност над 15 млн. лева., която е разположена в нови сгради, или реновирани изцяло помещения. Усилията на изследоватилите са в сферата на персонализираната медицина, окнокологията, генетиката и в съвременните фармацевтични нанотехнологии, които целят таргетна лекарствена терапия. Тези носители се работят и в много научни центрове в света, те ще докажат, че са по-ефективни, но не само за едно противотуморно лекарствено вещество, а за различни групи средства с инвитро методи.
МУ има изключително уникална апаратура за предвижване на пътя на лекарството в организма, по инвитро метод. В България само ние разполагаме с този апарат. Смисълът на тези разработки е да се постигне с по-малка доза, максимален ефект.“
От МУ и ПУ казват, че научните изследвания правят ПЕРИМЕД - целеви не само за медицински изследвания и биотехнологии, но е съществен в частта при изграждане на научна инфраструктура, която прави мост между наука и бизнес.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...