Въпреки почти ежедневните валежи през последните дни, прогнозите сочат, че от сряда следващата седмица и у нас се очаква горещо време. Още от понеделник тeмпeрaтуритe щe запoчнaт дa ce пoвишават, a oт cрядa щe ca твърдo нaд 30 грaдуca пo Цeлзий.
Горещото време става опасно когато се задържи няколко дни, предупреждава Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве към здравното министерство. Тя е доктор по климатология от Софийския университет и научен секретар на Българското дружество по медицинска география.
Като млад учен изследва как изменението на климата въздейства на човешкото здраве. Спасова обяснява, че за горещи вълни в България се говори, когато температурите на въздуха са над 30 градуса повече от три дни. Те са смъртоносни за хората, защото високите температури имат комулативен ефект и тялото не може да се справи с топлинното натоварване, ако не се вземат мерки.
В Западна Европа има системи за ранно предупреждение при горещо време. Разработени са и планове за защита на населението при горещо време.
България е част от Европейска система за ранно предупреждение от 2012 година. В момента се разработва национална програма за околна среда, в която е включена система за ранно предупреждение при метеорологични опасности.
В страната ни, за съжаление, все още не са ясно разграничени задълженията на институциите в тази сфера.
Да получиш SMS при издадено предупреждение за гореща вълна, ако си включен в уязвима група – действа ли тази мярка у нас? Какви са другите мерки и какви са превантивните действия при горещите вълни, наречени още „тихият убиец“, тъй като хората ги подценяват?
Със Зорница Спасова разговаря Антоанета Петричанска – началото е за разликата между горещи вълни и Горещниците, включени в народния ни календар.
Интервюто е в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност