Така ген. Спас Спасов от Фондация Български Военновъздушни сили определи докладът от разследването на Военна полиция по катастрофата на изтребителя МиГ 29 на 9 юни край Шабла, в която загина пилотът първи клас Валентин Терзиев.
Спасов обясни, че обективният контрол при провеждане на полетите е многостранен. И счита, че е правилно определена като най-вероятна третата причина, посочена от комисията. Това е "среща на самолета с водната повърхност вследствие на загуба на пространствена ориентация от екипаж".
На въпрос правилно ли е ръководен летецът и как коментира атака при 1433 метра височина, а излизането от нея – да е на 1310 метра. ген. Спасов обясни, че не е запознат с поставените ограничения, ако има такива. "Не знам какви са били предварителните условия за провеждане на учението, но дори и на 500 метра да е самолетът, не е невъзможно да се изпълни атаката. Понякога се слиза и до 250 метра..."
Самият пилот преследва скоростта и най- вероятно е добли друга представа за параметрите. Вниманието му е изцяло върху целта и вероятно точно там се губи ориентацията, пред положи ген. Спасов.
Той не споделя съмненията, че контролът на полетите носи вина, въпреки, че действията му са описани като "съпътстваща причина" в доклада и припомни, че той самият е бил спасяван от колегите си на земята.
Целия разговор чуйте в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...