"Това, което ни кара да се тревожим, е че той по-бързо се разпространява от Делта варианта и това говори за по-голяма инфекциозност. Все още обаче нямаме данни дали клиничната картина ще бъде по-тежка и дали ще успее да покори света, както направиха Алфа и Делта вариантите. Не можем да правим никакви категорични извления все още, защото нямаме данни. Трябва да вземем мерки и да не го изпускаме от поглед".
По думите на проф. Угринова, не е възможно известните 56 мутации на омикрон да са възникнали изведнъж във вируса. Те са се трупали и то не на база на Делта варианта, а са възникнали сякаш от само себе си. Т.е. вирусът води някаква независима еволюция и сякаш с Делта варианта са две независими клончета. Мутациите не са се появили изведнъж, явно е имало някакво натрупване и в един момент този вирус е станал по-инфекциозен и е започнал да проявява по-различни характеристики.
"Далеч съм от мисълта, че в Ботсвана, където на 9-ти ноември е открит този вирус за първи път, се прави някакъв съществен скрининг. Африканските държави не са от най-богатите и развитите, а този тип изследване изисква доста финансов ресурс".
Проф. Угринова бе категорична, че омикрон не е секвениран досега в България и че от гледна точка на диагностика и изследвания, нещата се движат на добро ниво. "В България нещата се случват, макар и не така мащабно, както в Англия или в Германия или Франция, но се случват и мисля, че не бихме пропуснали една такава мутация".
Тя посъветва да проявим повече здрав разум и търпение, докато вирусът бъде проучен, но да не пропускаме да се ваксинираме.
"Ваксинацията е като демокрацията. Не е най-съвършения строй, но няма по-добър. Идеята на ваксинацията е превенция. Желанието за превенция е личен избор. Ако човек иска да си гарантира защита, той я прави. Ако не иска - не я прави и чакаме да видим какво ще му направи вирусът".
Проф. Угринова бе категорична, че сме изпуснали времето, когато постигането на колективен имунитет от 70% е можел да спре разпространението на вируса.
"Изпуснахме момента, когато трябваше да подходим с една масова ваксинация и не направихме нищо. Сега той ни надхитрява с тези мутации и битката с него няма да е никак лека, нито кратка".
Чуйте повече от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно