Това се посочва в новия, десети поред доклад на Института за пазарна икономика за регионалните профили на областите в България. В него са очертани и тенденциите за региона на Пловдив, Пазарджик и Смолян.
Пандемията оказа влияние върху почти всички икономически индикатори и сфери на живота. Потвръждава се известното, че извън столицата Пловдив и Варна са двата големи икономически центъра, като Пловдив има водеща позиция като област. В социален план, условия на живот, културно и индустриално развитие, констатира старши икономистът на института Петър Ганев. Другото забележително е, че динамичният дигитален сектор постепенно излиза озвън София и навлиза в тази посока, допълва той.
Пазарджик е относително малка област на фона на страната. Там по-скоро се наблюдава трансфомация на икономиката и индустрията, но все пак не може да измести големите градове в отношение високотехнологичната индустрия, отчита Петър Ганев.
Смолян е специфичен пример, понеже е една от най-малките области в икономически план. Той обаче стои много добре в областта на училищното образование, като традиционно е в Топ – 3, изтъкна икономистът.
Най-бавно се възстановява развлекателния сектор, туризма и хотелиерството, засегнати най-силно от пандемията, за разлика от икономиката, която пострада доста по-малко.
По думите на петър Ганев, в дългосрочен план Пловдив се развива много добре, като един от примерите е именно развитието на „Капана“.
Тенденциите след пандемията са за икономическо развитие, особено в дигиталния сектор. По-сложен е въпроса за Пазарджик, където преходът към индустрията трява да бъде естествено извървян, сочат анализите на Института по пазарна икономика.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Облачно
Предимно облачно