Какъв Европейски съюз искате?

Стари проблеми, които засега нямат решение, като различното субсидиране на земеделската продукция в рамките на ЕС, споровете към федерация ли да върви общността или да остане съюз на национални държави, бяха отново поставени на дискусията. Заместник-кметът на Пловдив Стефан Стоянов изтъкна необходимостта България да завърши интеграцията си в Европейския съюз с влизането в Шенген и Еврозоната:

"Реално ние не сме напълно интегрирана страна и тук има още много какво да свършим. Бидейки част от най-богатия съюз в света и втора икономика, е логично ние да искаме да имаме максимален достъп до този пазар"

Евродепутатът Ангел Джамбазки приема едната цел, но отхвърля другата:

"За Шенген съм съгласен. Това ще бъде полезно за българския бизнес, защото най-малкото транспортният бизнес ще може да оперира много по-бързо.

По отношение на еврото обаче, съм силно скептичен. Защото еврото ще бъде политически механизъм, а не финансов и пазарен. И еврото, и Европейската икономическа зона се използват в момента политически да притискат общества и държави, които по някакъв начин преследват своя политика:

 Ректорът на Аграрния университет в Пловдив проф. Христина Янчева даде пример за успешна и полезна интеграция в рамките на висшето образование в ЕС:

"Тази инициатива е създаване на алианси от университети в различни региони на Европа. Това дава възможност за свободно движение на нашите студенти, докторанти и преподаватели да могат да работят, използвайки всички условия на ЕС".

В същото време бизнесът остава основно заинтересуван от професионалното средно образование, защото то му осигурява работната ръка. Красимир Костадинов, председател на областното представителство на Камарата на строителите и собственик на голяма строителна фирма:

"Това, което можем да искаме от Европа, е да се отпуснат средства, които да обновят на 100 процента базата на професионалните училища, които обучават кадри за нашия бранш. Условията за обучение в тях са отпреди 30-40 години".

Агросубсидиите в Европейския съюз или трябва да се изравнят, или да отпаднат. Това предложи фермерът Красимир Кумчев по време на дискусията. Само 20 на сто от земеделската продукция на българския пазар е собствено производство и различното субсидиране е една от основните причини за това, изтъкна Кумчев. Той отбеляза също, че важността да имаш достатъчно собствено производство на храни е проличала в кризи на доставките, които претърпяха наскоро някои страни, сред които и Великобритания.