След проведения Консултативен съвет за национална сигурност резултатите коментираме с историка доц. Наум Кайчев, преподавател в Софийския университет и заместник-председател на Съвместната експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония. Доц. Кайчев посочи, че това заседание се очакваше с интерес, защото имаме ново правителство.
"КСНС бе от значение да се изясни българската позиция по отношение към интеграцията на Западните Балкани, и по-конкретно на Северна Македония. Резултатът е, че се запазва нашето отношение, и да се зачитат буквата и духа на договора от 2017-та година", каза историкът. По думите му България не може да се съгласи да започнат преговори за присъединяване на РСМ към Европейския съюз, при положение, че няма резултати от тяхна страна.
"Нека да опитаме, след като има нови екипи и в София, и в Скопие да подновим разговорите за нови инфраструктурни проекти, от времето на Тито и Живков, на границата имаме само три КПП-та", каза доц. Кайчев. Той смята, че е нужно активизиране на шосейните връзки.
По повод на работата на историците: "Има нежелание за обсъждане на биографичните детайли от страна на РСМ към живота и делото на Гоце Делчев. От втора страна се фиксира тяхно нежелание да се придържаме към общо решение от 2019 година за цар Самуил, в което се казва, че той е владетел на Средновековно българско царство. Тези въпроси са в основата на несъгласията в последните години. От страна на политиците, има блокиране на публикациите на съвместните решения на комисията.
През 2022 година очакваме новото правителство в РСМ, но проблемите остават да са двустранни, и се развиват в европейски контекст, допълни още доц. Наум Кайчев. По думите му може да се каже, че не България блокира преговорите с РСМ, а някои други страни-членки на ЕС, които отказват да включат в преговорната рамка - изпълнението на договора между двете държави.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Мъгла