Главният прокурор Иван Гешев поиска засилено наблюдение върху България по механизма за върховенството на закона в ЕС. Това стана по време на изслушването му в мониторинговата група за демокрация на Европейския парламент. Случва се седмица след като официално от трибуната на българския Парламент управляващата коалиция му поиска оставката.
"Трудно ми е да разчета поведението и думите на Иван Гешев днес, защото те са в разрез със записаното в докадите за върховенството на правото на ЕС за 2020 и 2021 година", коментира в интервю за Радио Пловдив адвокат Иван Демерджиев, правосъден министър в последния служебния кабинет. Той добави, че обвинител номер едно се е опитвал да убеди българското общество дълго време, че това е измислен проблем. "Сега обаче ЕС посочва този проблем като основен пред българската държава. И не е ясно кога Иван Гешев иска да се съобрази с препоръките на европейския механизъм и кога е срещу него".
Иван Демерджиев заяви, че главният прокурор чете препоръките в доклада, както дяволът евангелието, т.е." както му е угодно". Според Гешев тези препоръки не се съдържали в докладите, а не е така, посочи бившият служебен министър на правосъдието. "Препоръките за ограничаване на влиянието на главния прокурор върху ВСС чрез прокурорите в този орган, както и препоръките за въвеждане на отчетност и отговорност на главния прокурор са най-сериозните в тези доклади. Ако Гешев искаше да се съобрази с тези препоръки, то трябваше да работи да се изработят правилните механизми, за да се избегат недостатъците в документите, които е видаля ЕК и СЕ и за да бъдат те изпълнени, а не срещу тях, а после де се проповядва спазване на препоръките. Очевидно второто не е искрено, а кокнюктурно поведение на момента".
Иван Демерджиев подчерта, че не вижда опити за война със съдебната власт нито от служебния кабинет, нито от новото правителство. "По-скоро те приканват да се спазва закона и да се въведе истински принципът на върховенство на правото".
Той изрази надежда хлябът и токът да не изместят приоритета на съдебната реформа. "Тя се отразява на икономическата ситуация във всяка държава. Примерът е Румъния – след действията срещу корупцията и реформирането на съдебната система, резултатите са видни. Така че истинската съдебна реформа у нас ще бъде усетена от всеки български гражданин и то по джоба си".
"Обществото трябва да извърви своя път, за да си върне върховенството на правото и така ще има позитивно развитие и за икономиката", каза още Демерджиев. Той добави, че Европа все повече ще набляга на изискването за върховенство на правото. "Затова сме длъжни да проведем съдебната реформата така, че да не губим европейско финансиране. Това е наше задължение като общество", каза в заключение бовшият служебен министър на правосъдието.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...