Как изглежда този конфликт - коментира доц. д-р Христо Паунов, преподавател по конституционно право в Юридическия факултет на ПУ “П. Хилендарски”:
Динамична и заредена с напрежение тема. Това "ритане по кокалчетата" донякъде е очаквано – свидетели сме как новите управляващи искат да прокарат сериозни реформи, които ще засегнат предишното статукво. Ставащото не е неочаквано. За съжаление, това може да доведе до забавяне на други, много по-важни процеси в управлението на държавата. Покрай това, така се отклонява общественото внимание от щекотливите проблеми на момента.
С решението на КС, че след като правосъдният министър може да отправя номинация за поста на главния прокурор и председатели на двете върховни съдилища, се приема, че също така има правото и да иска тяхното отстраняване при наличие на законови основания.
Какви са опциите оттук нататък?
И това решение беше очаквано. Но се създаде излишно напрежение, след като пленума на ВСС директно отхвърли това искане като недопустимо, без дори да го разгледа. Това всъщност преля чашата, защото този орган трябваше да разгледа и обсъди искането, и след това да се произнесе - коментира Христо Паунов.
Ситуацията обаче не трябва да се бърка прибързано - че след това решение на КС едва ли не правосъдният министър вече може директно да „уволни“ главния прокурор.
В едно бъдещо подобно искане вече ще трябва да се изтъкнат всички законови основания за освобождаването на главния обвинител, подплатени с безспорни факти и тогава вече пленума на ВСС ще бъде длъжен да ги разгледа по същество.
Надеждите за цялостна съдебна реформа са тя да не се ограничи само до отстраняването на главния прокурор.
А да се прецени внимателно, колко от тази реформа може да се извърши с промени на текущото законодателство и каква част от нея може да се постигне чрез промени в Конституцията.
Обществото настоятелно очаква отговори на много въпроси, изникнали в публичното пространство от много години - подчерта експертът по конституционно право.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...