Нов проект за изграждане на културно – исторически център върху дупката на Понеделник пазара в Пловдив е внесен в НИНКН. Автор на проекта е архтектурното студио Стефан Добрев в София.
Имотът е собственост на бизнесмена Димитър Георгиев, като в него попада и археологията, която времето бавно, но сигурно унищожава, защото не е консервирана. Архитектурното студио на Стефан Добрев представи точно преди две години публично проекта за изграждането на комплекс върху дупката до Тунела, като тогава получи критики за високо строителство, презастрояване и липсата на зеленина.
Проектът, който внесохме сега в НИНКН е изцяло нов и съобразен с препоръките, които бяха направени, каза арх. Добрев пред Радио Пловдив. Даже, когато го представихме в Община Пловдив главният архитект заяви, че за първи път вижда архитект да не преработва проект, а да представя изцяло нов, разказа той.
По него работят пловдивски архитекти, които са част от екипа на Добрев, но са привлечени и известни специалисти като арх. Хубена Салджиева, арх. Румяна Пройкова и др.
Проектът предвижда на първото ниво, което е на минус 5 метра от котата на улицата, експониране и реставриране на археологията. Археологическите находки ще бъдат защитени от стъклени стени. На същото ниво се предвижда да има изложбени зали, експозиционни площи и културни пространства. На практика цялото ниво на археологията е заето с културно-исторически дейности, които да социализират тази археология по примера на Гърция и Италия, разказа арх. Стефан Добрев.
На нивото на партера ще има галерии, други културни пространства, търговски площи и заведения, тъй като това е едно от най- комуникативните места на Пловдив.
Над тях ще се разполагат паркинг, жилища и офиси. Отпаднала е идеята да бъде изграден малък бутиков хотел, тъй като инвеститорът не е проявил интерес. Добрев уточни, че изграждането на паркинга над археологията ще оскъпи проектът, но това е начинът да има паркинг в района на комплекса.
Този комплекс изцяло се вписва в градската среда, която комуникира със Стария град, Понеделник пазара и другите забележителности в района, каза Стефан Добрев. Той е категоричен, че са намалили височината на сградите толкова, че на места те са по- ниски от сградите в съседство. На практика най- високите сгради са 4-етажни.
Най- отличителният белег на новия проект е озеленяването на комплекса. Скалите и липсата на зеленина в района се компенсират от озеленени тераси на покрива. Решението е по препоръка на директора на НИНКН арх. Петър Петров, който е пловдивчанин.
Наскоро археолог от БАН е дал „изключително висока оценка“ на внесения в НИНКН проект. Очаква се до месец – два Институтът за опазване паметниците на културата да даде оценка, след което ще се пристъпи към издаването на необходимите разрешителни от община Пловдив и строителния проект.
Арх. Добрев смята, че към есента може да бъде направена първа копка и до две – три години Пловдив да има единствения в страната Културно – исторически център, съобразен със световните изисквания. До момента България няма такъв проект, всичко ще бъде реставрирано, експонирано и представено по- най- добрият начин на пловдивчани, подчерта той.
Не възнамеряваме да правим повече публични обсъждания, защото 20 години проекти за дупката се представят, археологията се руши и няма нищо насреща. Време е да се действа, каза Стефан Добрев.
Архитектурното му студио е изработило проекта за реновиране на Тютюневия склад до Бетонния мост. В момента бизнес-сградата е сред добрите примери за преобразяване на тютюневия град в Пловдив.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...