Как това вече рефлектира върху международните отношения, в които България е неразривна част, като източна граница на НАТО към конфликтната територия на Украйна?
Западът остро критикува Русия и приготвя нови санкции. България също се присъедини към критичния тон на декларациите.
Русия нарича мисията си „мироопазване“, а САЩ определя станалото като претекст за война.
Къде е истината?
Имаме цялостно нарушаване на международното право. Москва подходи с традиционен през последните години цинизъм. Да нарича присъсвието на собствена армия „миротворци“. Никъде, където има такива руски „миротворци“ няма мир, а те стоят с години - коментира д-р Георги Проданов, главен асистент в НБУ, с изследвания по международни отношения на постсъветското пространство.
Загубата на тези два региона за Украйна бе очакван ход от руска страна. Останалият свят разчиташе на спазване на Минските споразумения, но това не се случи. Като цяло няма изненадани от развоя на ситуацията.
Големият въпрос, който остава – дали сега вече ще има война.
Много малко вероятно е това обаче. Русия постигна своето и отсега нататък ще се прави на „бяла и добра“, ще играе ролята на жертва.
Неясна остава позицията на Украйна и специално военните части, струпани по границите на спорните области. Това вече би могло да предизвика военен инцидент. Голям военен конфликт обаче няма да се случи.
Затова следващия голям въпрос е какво ще правим след това.
Санкции – вече се говори за спиране на „Северен поток“, други търговски рестрикции, но те трябва да се наложат „без съмнение“ от останалите държави.
Ние сме Европа и нашата позиция тлрябва да е срещу всякакви такива прояви, които дестабилизират континента.
Това което обаче липсва, е ясната позиция на Европа към Русия. А тя отдавна очаква контакт с Европа, но го очаква по собствения си начин.
Снощната реч на Путин бе показателна - експанзията на Русия в постсъветското пространство ще продължи.
Все пак се осъзнава, че един евентуален военен конфликт ще бъде на техните територии и ще бъде катастрофален за всички.
Специално за нас – няма защо да се безпкоим от военна агресия спрямо България. Опасна е обаче хибридната агресия, която се води срещу нас. Това са фалшивите новини, купени политици, подронващи авторитета на обществото слухове и други похвати. Това продължава вече над 10 г., а от българска страна не се забелязва противодействие - посочва политологът.
Официалната българска позиция може да бъде само една – осъждаме действията на Русия и настояваме за решение дипломатическо, включително и през ООН.
А от поведението на българските политици вече става ясно кой каква страна заема.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...