Докато една част от Европа от 1950- та насам изграждаше своето бъдеще, ние българите бяхме затворени в лагер, в социалистическия лагер, казва в инервюто Александър Йорданов.
Той коментира и дилемата за 9- ти май като Ден на Европа или Ден на победата. По думите му да се твърди, че без Деня на победата нямаше да ими и Ден на Европа е фалшива московска опорка и сериозна манипулация.
Измерител на победите в човешкия живот не са жертвите във войните , а съдбата на останалите живи хора след войната. И, ако хората след една война, живеят по- добре, по- мирно, по- благоденствено и по- спокойно - това е победата.
А когато на 9- ти май 1945 година на Червения площад правят парад на победата, ние на този ден още не сме погребали жертвите от комунистическия терор. Нашата победа идва много по- късно, след разпада на СССР и още по- късно след като станахме член на Европейския съюз, каза още Александър Йорданов.
Той коментира съвременното разделение в оценката на историческите факти като продукт на партийния прочит на събитията, в това число и сред партиите в ЕП, където впечатление прави, че крайно десните и крайно левите имат едни и същи позиции по войната в Украйна.
Русия извърши престъпление срещу Европа, срещу Украйна и срещу собствения си народ, защото режимът на Путин поставя и руския народ в същото тежко положение, в какъвото е бил след края на Втората световна война. Когато народите празнуват победата за обикновения човек там няма никакма победа, а тъмен сталинизъм, посочи Йорданов.
Не можем да говорим срещу нацизма, а да мълчим за комунизма.
До мира се стига само след победа във войнтата и в този смисъл дълг на Ес е да постигнем победа във войната срещу Русия. Санкциите са "мирните оръжия" за победата над агресора.
Цялото интервю с Александър Йорданов чуйте в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Мъгла