"Традициите са това, което ни дава да вървим напред, да развиваме историята, живота и поминъка си. Неслучайно в Тракия са били първото вино, митовете за Дионисий, Сабазий и Орфей и както хората обичат да слушат приказки, така и виното обича да ги слуша". Това каза Росица Касабова – собственик на популярна винарска изба край Пловдив – за пътя на трансформация на българското винопроизводство и предизвикателствата пред бранша в новите климатични и геополитически условия.
По думите й, в зависимост от промените, които предстоят, тъй като и природата и животът ни и ние се променяме, винарите и лозарите трябва да проявят гъвкавост.
"За да се промени сортовият състав, защото лозата е трайно насаждение, трябва да се анализират почвите, климатът, за да се получи хубаво вино. Радва ме обаче все по-бързо развиващото се младо поколение, което прави превъзходни вина на световно ниво".
България е променила коренно качеството на нашите вина. Виното е история, култура и средство за дипломация и колкото повече хора се интересуват от това, толкова по-добре.
"В момента са много популярни местните сортове, които носят медали на световно ниво. Това е постижение и се наблюдава в последните години, като се дължи на туризма и на това, че все повече хора са любопитни и опитват и търсят качественото. Нещата са двупосочни: ние ще произвеждаме качество, когато има търсене на качество и обратно - ниско качество, когато няма търсене на качеството, а се гони друг сегмент от пазара, където има големи обороти на ниска цена."
Според Касабова, българското винопроизводство е напуснало нишата на ниското качество и се е запътила смело към нишата на висококачествените скъпи вина.
Войната в Украйна, която е огромен пазар за българското винопроизводство, силно затруднява развитието му. От друга страна, пътищата, които водят към други пазари, минават през Украйна. Войната там е променила и стойността на енергията, от която виното е пряко зависимо. "Водим борба да постигнем добро качество на добра цена, което е много, много трудно в тези условия".
Пазарът, като динамична структура, има своя логистика и когато достъпът до старите пазари е отрязан, борбата на винопроизводителите е насочена към нови пазари. "Това обаче, което няма аналог в Европа - местните сортове, е много ценно и интересно и може да заеме определени ниши. Много от българските винопроизводителите са се ориентирали към осъществяването на такива малки партиди висококачествено вино".
Връзката държава - производители е много трудна. Браншът е свръхрегулируем и това пречи на развитието му. Малко са производителите, които могат да изпълнят всички изисквания за тази регулация. Това обаче не води до намаляване на "сивия" сектор, който заема около 50%. Държавата не полага усилия да намали дела на сивата икономика, защото няма права над нерегистрираните производители. А това прави конкуренцията нелоялна.
Касабова бе категорична, че държавата трябва да провежда целева политика към хората, които внасят в хазната данъци.Тя препоръча още да бъдат умножени и нейните усилия за рекламиране на бранша зад граница.
"Без подкрепата на държавата няма как да бъдем на челните позиции. А ние имаме суровината, имаме базата, България е една прекрасна страна за производство на вино и на грозде".
Интервюто - звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Облачно
Превалявания