Еврокомисарят Тиери Бретон, който е в България, за да преговаря за доставки на боеприпаси за Украйна, ще посети следобед оръжейното предприятие ВМЗ Сопот. За възможностите, а и за желанието на българските власти да отговорят на искането говорим в програма "Ден след ден" с Йордан Божилов, бивш заместник-министър на отбраната.
Той припомни, че има решение на министрите на отбраната на страните членки на ЕС, че трябва да се доставят най-вече снаряди на украинската армия, за да може тя успешно да продължи да защитава своята територия. По думите това, което е важно е, че ЕК и Европейски съвет приеха да се заделят 2 милиарда евро за това нещо. Част от парите ще отидат за закупуване на вече готови произведени оръжия, а част от парите ще бъдат за това да се повиши производителността на европейските предприя, произвеждащи голямокалибрени снаряди най-вече.
"И тук е важна ролята на България и какво ние можем да направим. Преди всичко трябва да отбележим, че България в миналото беше една от най-силно милитаризираните държави в света. Ние имахме изключително големи количества, въоръжение, техника и боеприпаси. Имам предвид времето на студената война и въпреки че голяма част от тези боеприпаси, въоръжение и техника бяха или унищожени, или продадени предполагам, че все още имаме достатъчно. Тоест ние може да дадем нещо, което е готово. И от друга страна става въпрос за производство. И тук въпросът е какво може да произвеждаме?. Досега нашата промишленост произвежда основно снаряди, боеприпаси по съветски стандарт. Ако говорим за артилерия, това са 152, 122 милиметрови снаряди. Натовският стандарт е друг. И е много важно за нас, ние да пренастроим нашето производство, така че да произвеждаме не само старо съветско въоръжение, но и такива по натовски стандарт.", коментира Божилов.
Цялото интервю с Йордан Божилов може да чуете в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...