Възможните ограничения в социалната сфера в условията на все още висока инфлация коментира в програма "Ден след ден" Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика.
Според него най-големият разход в социалната сфера, който идва от бюджета, това е допълването на средствата, необходими за изплащането на пенсиите. По думите му те се движат вече около 6 милиарда лева годишно. Това са допълнителните средства, които са необходими, за да се изплащат пенсиите.
"Всички останали разходи са много по-малки като размер и ресурс и като имаме предвид, че дефицитът в НОИ не се е появил през последните няколко години, а той съществува някъде от 2002 - 2003 година, няма как да бъде упреквана социалната система, че тя е причината за дефицита. Да, бяха увеличени и то значително пенсиите, но това беше и целта на пенсионния модел. Поетапно да има увеличаване на възрастта и увеличаване на средствата, които пенсионерите ще получават. Ако сложим на масата всички разходи, които държавата направи през последните три-четири години, ще видим, че огромната част от тези пари всъщност отидоха във фирмите, в подкрепата на икономиката - там, дали бяха помощи за енергетика, дали бяха помощи, свръзани с пандемията или други причини, но големият ресурс, които похарчи бюджета, извънредно да подкрепя някого, това беше подкрепата за фирмите. Трябва да казваме нещата с истинките имена", коментира Нейков и допълни, че ако я нямаше подкрепата за фирмите, икономиката може би нямаше да се развива с тези темпове, но в бюджета щеше да има повече пари.
Според него това е политическо решение и от днешна гледна точка то не е било неправилно, защото виждаме, че икономиката стои много добре. Той посочи, че това е задачата пред следващато правителство и пред следващия парламент.
"Дали ще продължим по този начин, дали ще продължим да намаляваме ДДС за едни или други отрасли и после да се чудим защо има по-голяма дупка в бюджета. Или ще кажем - тези, които се справят сами нямат нужда от подкрепа и ще подкрепяме онези, които има нужда от тяхния бизнес, за да може да съществува обществото ни и подкрепата ще отиде при тях.", заключи експертът
Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Превалявания