Подменена е ценностната система на българина

Според психолога ценностната система на обществото ни се е разпаднала и всеки, както може, си изгражда негова. 

"Оттук идва и една криворазбрана неолиберална доктрина от това, личността да  прави своите избори. И тя ги прави, но на базата на една объркана ценностна система. "Мога да притежавам всичко, ако имам пари, както и да разполагам с него, както намеря за добре. И няма абсолютно никакво значение дали това е нов модел телефон или 18-годишно момиче -  и в двата случая се явявам собственик и мога да правя с тях каквото си поискам". Няма да коментирам какво е трябвало да направят от съда и прокуратурата, но е важно да кажа, че загубени в света на материалния неолиберализъм, ние забравихме, а младите просто не научиха, какво е правилно и какво е НЕправилно. А това е най-прекият път към психични проблеми, тревожни разстройства, проява на агресия, даже няма да кажа домашно насилие, защото това не е само домашно насилие - насилието е навсякъде около нас. А причината е, че всеки се опитва да прилага собствените си възгледи и собствените си представи за това, как да живее, как да прави своите избори. А никой в забързания свят, до голяма степен и семействата, не се справят със задачата за създаване на правилна ценностна система. Смятам също, че в образователната система съвсем се отклони вниманието от това, че тя има и възпитателни функции, освен образователни", посочи Абрашева. 

По думите ѝ усещането за безнаказаност е следствие от този тип отношение: "Аз имам пари, мога да си го позволя и не ме интересува. Аз имам правото да правя каквото си искам". 

"Ерих Фром е заявил: "Свободата, като най-голямата отговорност" и докато тази ценност "свобода" не се възприема като отговорност, ще се случват необясними за нормалността жестокости и прояви на агресия. И няма да има санкция за тях, защото до голяма степен, да оставим настрана това, че има хора, които разполагат със средства, връзки, контакти и влияят на съдебната система, това е публична тайна, но в самата съдебна система много повече се обръща внимание на това, да не се нарушат правата на престъпника, отколкото да се защитят жертвите. И оттук идва още един елемент на ненаказаност и несправедливост, който изключително много дразни", поясни психологът. 

Тя подчерта, че българинът в душата си е справедлив човек и той иска, който прави зло, да получи справедливо наказание. И допълни:  "Оказа се, че понякога законът и институциите, които съблюдават спазването на закона, хвърлят повече енергия да е защитено правото на извършителя, отколкото да се реагира в защита на жертвата и да се въздаде справедливост. Това идва от тази объркана ценностна система. Т.е. хората вече не знаят кое е важно, кое е правилно, защо трябва да учат децата си на това, че не трябва да си отстояват правото на собствеността. Не се спазват основни християнски ценности. Това да се опиташ да приемаш чуждото мнение, да го чуваш, да го разбираш". 

Според Михайлина Абрашева втората причина за такива ситуации е разделението на обществото през последните години. 

"Особено видимо и изразително тръгна този процес от 2020 година, когато реално официалната власт го постанови като някакъв вид героизъм: "Или си с мен, или си против мен". И това няма как да не завладява младите хора, да не им дава усещането, че трябва да се отстояват с цената на всякакви средства. Завишените нива на агресия идват и от това разделение. Ние непрекъснато се разправяме не само във виртуалните пространства, непрекъснато се разправяме кой е прав и не приемаме чуждо мнение", смята тя. 

По думите ѝ третата причина е много тривиална и това е масовата употреба на наркотици. Психологът припомни, че това е сериозен пробем и добави, че употребата на дрога започва вече от детска възраст - 10-12 години, като често става дума за елитни училища. 

Според Абрашева обществото трябва да реагира на всичко това, да заяви позицията си, че не харесва и е против този начин на объркване на психиката на хората. "Защото този човек, който е постъпил по този зверски начин и който си позволява да отнема живот, той е извън парадигмата на нормалността, той пренебрегва основни хуманни ценности", посочи тя. И добави, че не трябва да се допуска протестите на обикновеният гражданин да се употребяват политически, както напоследък често се случва.