Според нея най-засегнати от процеса на обезлюдяване ще са Централна старопланинска област, Краището с приграничните северозападни и западни райони, Средногорието.
„Населението все повече ще застарява, т.е. темповете на намаление ще бъдат още по-високи“, отбеляза Илиева.
Като ефективна мярка за обръщане на негативната тенденция проф. Илиева посочва осигуряване на повече финансиране за бездетните семейства. Освен това инвитро процедурите да бъдат държавна, а не общинска политика. За борба с демографската криза трябва да се гледа и за връщане на емигрантите в страната, както и промяна на ценностната система на населението.
„Действително един от основните фактори за повишаване на раждаемостта е икономическата и финансова стабилност. Не трябва да пренебрегваме, че раждаемостта е свързана с промяната на ценностните нагласи на семейството.
Тези проблеми, които се наблюдават в България са идентични с развитите държави. Може да сме най-бедната държава в ЕС, но принадлежим към ЕС и се причисляваме към част развитите държави“, обясни проф. Илиева и добави, че мерките на Виктор Орбан за повишаване на раждаемостта са дали краткосрочен ефект, но не се наблюдава трайна тенденция.
Подчерта още, че политиците не обръщат внимание на тези изследванията и не се добиват до тях с цел предприемане на ефективни мерки.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...