Росица Якобс представя в Пловдив книгата си „Умрях, за да живея“

В конферентната зала на НБ „Иван Вазов“, на 30-ти ноември от 17 часа, Росица Якобс разказва историята си, в романа „Умрях, за да живея“.  

През 2008 година, тя претърпява автомобилна катастрофа, в която оцелява като по чудо, но изпада в дълбока кома, след което се оказва, че е парализирана от врата надолу. В своята книга „Умрях, за да живея“, Росица описва всичките си преживявания както по време на дълбоката кома, така и до пълното си възстановяване от всички травми, които е претърпяла по време на злополуката.

Тя завършва Немската гимназия в София. През 1991 година, заминава за Виена, където завършва философия, холандска филология и право. Защитава и дисертация по международно данъчно право във Виенския университет. От 2002 година, Росица живее в Нидерландия, където работи като специалист по данъчно и корпоративно право в Амстердам и Ротердарм.

Годината 2008 се оказва съдбовна за нея. Тя поставя началото на нейния втори живот, както сама се изразява. 

„Това беше най-силното преживяване, което някога съм имала. Споменът за това преживяване остава ярък и до ден днешен. И всички други спомени за големи неща, които са ми се случвали, дипломирането, взимането на докторска степен и първият ми работен ден, въобще много други лични и професионални събития, избледняха на фона на спомена за това събитие“, казва Росица Якобс.

В момент, в който животът ѝ изглежда подреден, щастлив и пълен, тя се оказва в канал на пътя, след жестока катастрофа, бързайки за важни работни срещи. Няколко дни е в кома и със счупен втори шиен прешлен. Лекарите в болницата в Утрехт, Нидерландия, не ѝ дават никакъв шанс за живот, но съдбата решава друго.

„Аз, тогава, работех като корпоративен юрист в една фирма в Ротердам и живеех с моя партньор в една малко, китно и живописно селце, на 60 километра от Ротердам. Сутринта бързах за работа, имах много важни срещи и клиенти от два континента, и четири държави, които се събираха в Ротердам за важни преговори. Пътят е бил заледен, аз не съм знаела, не съм внимавала, карала съм прекалено бързо, излетях от един завой и се приземих в един канал“, разказва Росица Якобс.

Всъщност, тя бърза към най-близката гара, за да хване влака до Ротердам, понеже на магистралата сутрин, традиционно, има голямо задръстване.

Росица е намерена няколко часа по-късно, защото катастрофата се случва на малък междуселски път. А, каналът, в който е намерена е на няколко метра по-надолу от пътя и не се вижда от минаващите коли. Открива я пощальонът, който вижда колата, която разпознава като една от английските класически коли на човека, с който живее Росица Якобс. 

Този ден, тя преживява едно близко до смъртта изживяване. Едно изживяване, в което душата, съзнанието, няма значение как ще наречем онази специална, живителна сила у нас, отива в едно друго измерение, по нейните думи.

Росица Якобс е гост в предаването „Вход свободен“.

Чуйте още, в прикачения файл.