„Народът е като отделния човек, изтрий му паметта и той става друг човек“, твърди писателят, дипломат и общественик проф. Кирил Топалов, носител на тазгодишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“. В програма "Ден след ден" продължаваме разговора за пренаписването на историята, подмяната на паметта и безкултурието, което ни унищожава. Но и за единствения изход - книгата и познанието.
По думите му българският народ е обречен на подмяна на паметта още след 9 септември 1944.
"Тогава започна тоталната подмяна на паметта и всичко онова, което в България беше направено в науката, политиката и обществения живот, бе отхвърлено и започна една тотална подмяна на паметта. Насаждаше се една друга памет. 45 години тази памет се насаждаше и аз това имам главто предвид, когато казвам, че ако изтриеш паметта на един народ, той става лесно манипулируем. Вижте какво става сега, нашият народ защо всеки може да го излъже? Защото вече веднъж му е подменена паметта. Той няма стабилни опори в себе си. Той не знае в какво да вярва.", каза проф.Топалов.
Според него изминалите повече от 30 години не са достатъчни това да се промени и даде пример с Мойсей, който води своите евреи 40 години, когато ги извежда от Египет.
По думите му сега виждаме не толкова подмяна, защото няма такава идеологическа постановка да се сменя паметта на хората, тя въобще не им се дава.
Това е свързано и до голяма степен с образователната ни система, където се налага реформа от компетентни хора
"Ако преди паметта се подменяше, сега някак си се изтрива. Един човек без памет не е личност. Хаост, който настъпи ни показа, че не сме готови все още за промяна", смята професорът и допълни:
"Ако човек слуша парламента каво става, какви са ни депутатите - може наистина да се ужаси, защото някой от тях си говорят така все едно са на селския пазар. Чак така не трябва да се говори. Липсата на култура у много от главно при депутатите, защото тях най-често ги гледаме и слушаме е много фатална, защото те дават и някакъв пример. Всеки смята, че един човек, който заема някаква голяма обществена или политическа длъжност би трябвало да е добре подготвен и добре образован и езиково. Но ние виждаме, че това не е така. Този израз сигурно има някаква голяма духовна криза, в която влязохме, когато системата се смени. От една свирепа диктатура минахме към една демократична система, но как минахме - дали минахме подготвени, естествено неподготвени ,защото кой ти позволява в една диктатура да се подговиш за демокрация. Не влязохме подговени и влязоха много случайни хора в политиката и всичко тръгна назад", категоричен е професорът.
Интервю с проф. Кирил Топалов е в прикачения файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...