Сдружението има за цел да осигурява правилно и широко популяризирано сред обществеността разбиране за същността на специализираната извънболнична помощ; да защитава правата, професионалните, социалните и икономическите интереси на работещите в СИМП; да осъществява връзка с изпълнителната власт и други организации с цел решаване проблемите на СИМП и да осигурява своевременна информация на своите членове. Сред основните средства за постигане на целите е и участие в изготвянето на НРД, други договори, закони или наредби, касаещи работата на СИМП.
Според Яна Кашилска, управител на пловдивското ДКЦ-5, съучредител на Националното сдружение и председател на Контролната му комисия, лекарите от специализираната извънболнична помощ имат много натрупани проблеми.
"С това сдружение ние попълнихме последната брънка от веригата, която беше скъсана. Сега вече лекарското съсловие е обхванато от всички асоциации – лични лекари, специализирана извънболнична медицинска помощ и болнична, т.е. има представителство на всяко едно ниво", коментира тя в предаването "Точно днес" на Радио Пловдив.
По думите ѝ целта е лекарите-специалисти трябва да имат представителство в преговорите със Здравната каса, защото проблемите, които са на терен, няма как да бъдат решени.
"Финансирането в доболничната медицинска помощ е доста подценено, липсата на реално остойностяване на дейностите води до обезценка на труда на специалистите, които извършват тези високоспециализирани дейности като ехокардиография, като ЕМД (електро-механична дисоциация), ЕКГ (електрокардиограма), холтерите... Цените на тези медицински услуги варират между 22 лв. и 16.50 лв., което трябва да бъде актуализирано, защото лекарите отказват да ги извършват на тези стойности, ако се заплащат от касата, а в частна структура може да получат много по-актуално възнаграждение за тези дейности, които отнемат много време - някои от тях отнемат почти от час", обясни Яна Кашилска.
Тя посочи, че на срещата на новото сдружение миналата седмица е станало ясно, че има работна група в Българския лекарски съюз (БЛС), която подготвя актуализация на цените в доболничната медицинска помощ и те предлагат увеличения, които ще подобрят значително финансовият ресурс към специалистите. От страна на здравното министерство също е получено финансиране под формата на медицинска апаратура в края на декември, което е прецедент и се случва за първи път, каза още управителят на ДКЦ 5.
"Може би ковид кризата и общинските лечебни заведения, които понесоха удара от нея, заради наличието в тях на ковид зони, имунизационни кабинети, привлече погледа на управляващите и те разбраха колко важна част от здравната система са тези лечебни заведения", смята Кашилска.
Според нея голяма част от мероприятията, които се извършват в болницата, биха могли да се извършват и в извънболничната помощ, но затова тези лечебни заведения трябва да бъдат предварително подгответни, т.е. трябва да бъдат обезпечени кадрово и откъм апаратура. По този начин ще бъдем изключително полезни, защото ще се редуцират голяма част от хоспитализациите, а и ще се намали отсъствието от работа на тези хора, които пролежават в болниците.
Управителят на ДКЦ 5 е на мнение, че трябва да се даде възможност в доболничната помощ да работят и специализанти. Сега това е възможно само в болниците и при общопрактикуващите лекари (ОПЛ). За диспансеризациите също трябва да се даде възможност за избор на пациентите дали да бъдат диспансеризирани при ОПЛ или при специалист, допълни Яна Кашилска.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...