Доклад на сдружението „За Земята“ сочи, че над 2,1 млн. от българите (над 31%) са в риск от транспортна бедност, а проблемът е особено остър в селските райони и при хората, които пътуват дълго в градовете. Това означава затруднението на гражданите да плащат разходите си за транспорт, или пък да нямат достъп до него.
За транспортната бедност в България говори Даниел Попов, експерт по транспорта и част от екипа на сдружението „За Земята“.
Това състояние, което засяга по различни начини всеки от нас, макар че дълго време в България за нея е мислено като за социален фактор, с определени услуги за по-уязвимите групи, поясни Даниел Попов.
По думите му, с развитието на европейските политики, бедността по отношение на двата най-големи фактора – енергетика и транспорт, се превърна в съществена и обсъждана тема, по която предстоят много важни реформи.
Проучване от миналата година дава една моментна снимка за състоянието и факторите за „транспортна бедност“ в България. Данните са събирани през НСИ и Евростат.
Един от факторите е притежаването на личен автомобил. Над 1.3 млн. работещи граждани например се оказва че пътуват между 30-60 минути и повече дори, до работното си място. Частните пътувания с автомобил се изчисляват на 85% дял от пътническия транспорт. Около 18% от домакинствата обаче казват, че не могат да си го позволят. Това е ясен индикатор за „транспортна бедност“.
Това ниско ниво на обществен транспорт също е проблематично. От друга страна пък имаме и жертвите на транспортни инциденти, по който признак през последните години твърдо сме на челните места в Европа.
Първо трябва сериозно национално проучване по темата с целенасочено събрани данни, за да се предприемат необходимите мерки на държавно ниво. Също така и с привличането на средства по европейски програми. А данните трябва да са конкретни и целенасочени, за да обхващат всички детайли около транспортните проблеми.
Покупата на стари автобуси от общините за нуждие на техните граждани често води до порочен кръг от още по-завишени разходи за тяхната поддръжка и последващо оскъпяване на услугата.
За да няма хаотична работа на парче, би трябвало да се изработи една национална транспортна схема. А за това отново опираме до пряката необходимост от конкретни данни по широки параметри.
В Плана за възстановяване и устойчивост има нула лева, заложени за преодоляване на транспортната бедност. Иначе са предвидени покупки на електрически возила и локомотиви за нуждите на железницата.
Ако искаме да върнем хората по малките населени места, първо трябва да им се осигурят и качествени транспортни услуги. За решаването на натрупаните проблеми обаче, оказва се нито има стратегия, нито има пари. Или ако има пари, проблемът е в избора на правилните инструменти, за да ги изискаме от европейските донори - смята експертът от сдружение "За Земята" Даниел Попов.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Облачно
Превалявания