Заетостта е разпределена неравномерно в регионите

В повече от половината от общините в България заетостта е около или под 50 на сто, сочат данните на Агенцията по заетостта. Според доц. Пламен Ненов има потенциал за намаляване на неравенствата и за увеличаване на брутния вътрешен продукт (БВП) в страната чрез увеличение на икономическата активност, за което са необходими специфични регионално таргетирани политики. Те трябва да бъдат ефективни, тоест е нужна информация как местният пазар на труд реагира на промените на търсене на работна сила, отбелязва Ненов в изследването. 

„Мултиплициращият ефект се дължи на косвеното увеличение в заетостта поради лесни за разбиране причини. Когато един нов работещ в определена община започне работа, част от неговият доход той харчи на територията на общината – ходи на ресторанти, ползва различни услуги и това увеличава местното потребление. Оттам пък започва да се увеличава търсенето на работна сила в тези сектори и това допълнително увеличава броя работни места в общината“, обясни механизма на мултипликатора Ненов.

Според него коефициентът, който измерва мутлиплициращия ефект, отчита колко силно е местното потребление и играе положителна роля за увеличаването му. От друга страна ефектът, който играе отрицателна роля е, доколко напрегнат е пазарът на труда, т.е. колко е висока заетостта. 

Анализът открива и интересни, асиметрични ефекти, в зависимост от увеличението или намалението в търсенето на работна сила. За по-големите общини при увеличение в търсенето на работна сила мултипликаторите са по-високи. По-малките общини са силно уязвими от отрицателни шокове, каза Пламен Ненов. Интересен извод от изследването е, че има по-високи мултипликатори за общини с по-малка заетост, което се дължи на разликите в напрегнатостта на трудовия или жилищния пазар. Също така мултипликаторите са по-високи, където коефициентът на заетост е по-нисък, отчита още изследването.

"Ако пазарът на труда е доста напрегнат, когато се създаде едно ново работно място, то започва да се конкурира с вече съществуващите работни места в общината и обикновено се заема от вече работещ човек и тогава не се наблюдава толкова силен мултиплициращ ефект. Има тенденция, където мултипликаторите са по-високи за общини в области с по-ниска заетост и има по-малка конкуренция между фирмите за търсене на работна ръка. Въз основа на тези разлики, които наблюдаваме в мултипликаторите, правим препоръки за специфични политики за различни региони на страната, така че те да бъдат таргетирани за съответните нужди на всяка община и местен пазар на труд", коментира авторът на изследването. 

По думите му в България се наблюдава много интересна тенденция след голямата финансова криза през 2009, където инвестициите в продуктивен капитал са доста ниски, съотнесени към брутния вътрешен продукт. 

"В нашия годишен доклад на Съвета за икономически анализи, дискутираме това забавяне в инвестиционната активност, което трае вече 15 години. Най-вероятно тя е свързана донякъде и с тези териториални дисбаланси, при които инвестициите са по-високи в някои региони на страната, в сравнение с други. В тези региони, където се наблюдава по-ниска заетост, там се наблюдава по-голямото забавяне в инвестиционната активност. Така че със сигурност има връзка между нивото на инвестициите и търсенето на работна сила особено в регионален аспект", категоричен е доц. Ненов.  

Чуйте още в звуковия файл.