Професор Христо Матанов коментира в програма "Ден след ден" избора на епископ Арсений за Сливенски митрополит и битката за патриаршеския пост.
Според него синодът може да избере вече патриарх, защото е попълнен след избора на Сливенския митрополит. Той е категоричен обаче, че с този избор митрополит Николай има още един глас в своя полза в битката за патриаршеския пост независимо от изявлението му, че се е отказал.
"Аз много не вярвям в тези негови изявления. Мисля, че в края накраищата той ще каже - народът ме иска, работя за благото на църквата и на народа и т.н. Въобще борбата за власт продължава, само че става вече потайна", смята професорът.
Относно лобитата в църкавата по думите му те са проличали и при избора на Арсений за Сливенски митрополит.
"Лобитата в православната църкава са ясни, става въпрос за по-младите митрополити, малко над 50 години, около митрополит Николай, и по-възрастните, какъвто е митрополит Гавраил. Такива са лобитата в православна църква, може и да не съм прав. Дали съм прав или не съм прав, бъдещето ще покаже.", допълни проф. Матанов
Той отново коментира, че в избора на Сливенския митрополит прозира още един глас за Николай в битката за патриарх.
Според него политиката в църквата се определя от силните или слабите на деня, а прогноза сега трудно може да се направи.
Проф. Матанов смята, че в момента периодът е много сложен. Трябва да се мисли и геостратечески.
Относно влиянието на другите православни църкви върху лобитата проф. Матанов обясни, че най-вероятно влияние имат Московската патриаршия, Вселенския патриарх, Сръбската православна църква, Гръцката архиепископия.
"Очертава се един геополитически сблъсък, в който по-малките църкви като Сръбската стават експонент на по-големите, каквато е Московската патриаршия", каза още специалистът.
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Облачно
Предимно облачно