Той обясни, че претендираната неустойка за просрочие е по анекс към договор от декември 2021 г. между община Пазарджик и „Център за рециклиране Пазарджик“, обединяващо няколко фирми. Неустойката се базира на клауза в анекса, според която общината се е съгласила при просрочване на задълженията по изпълнението на договора да дължи 0,5% цялата стойност на договора. А той е сключен на 16 септември 2020 година между общината и консорциума от фирми за 5 години и прогнозната му стойност е 23 милиона лева, уточни кметът Куленски. Той допълни, че средно на месец фактурите към общината са за 400 000 – 500 000 лева, но при забавяне на плащанията дългът пропорционално нараства. Куленски изчисли, че общината дължи по 115 000 лева на ден за просрочени задължения по този договор.
Ще сезираме прокуратурата за действията и бездействията по договора. Ще поискаме тя да изясни ситуацията и да се произнесе дали община Пазарджик е била ощетена от договора и анекса към него, съобщи кметът Куленски. Той обясни, че имат 14-дневен срок да дадат отговор по исковата молба и след това ще се явят заедно с ищеца пред Арбитража, за да се произнесе той „кой крив – кой прав“. Кметът на Пазарджик увери, че ще направят постъпки да бъдат променени условията по договора, който е крайно неизгоден за жителите на общината.
Пред медиите Петър Куленски постави няколко отворени въпроса: „Кой подписа този неизгоден договор? Кой не плащаше фактурите по него от юли до октомври 2023 година? Кой подписа този безумен анекс – делата да не могат да се водят от българския съд, а да се водят от Арбитраж? Случайно ли е избран моментът точно сега да бъде предявен този иск за близо 6 милиона лева към общината?“
Петър Куленски не спомена нито един път името на бившия кмет на Пазарджик Тодор Попов, в чиито мандат е бил сключен този договор на депониране на отпадъци.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...