Десет години Европейски ден на музикотерапията в България

Европейският ден на музикотерапията е 15 ноември. Десетата годишнина, в България, беше отбелязана под мотото „Ритъмът на благополучието“. Популяризирането на това мото ще повиши степента на осъзнатост за ползата от музикотерапията, в грижите за психичното здраве. Тази фраза обхваща идеята, че музикотерапията може да създаде хармоничен баланс между разум и тяло, за да подпомогне здравето и благополучието ни.

Музикотерапията, за разлика от други форми на терапия, е неинвазивна и може да бъде забавно и приятно преживяване, което я прави по-достъпна за широк спектър от хора. Тя е адаптивна и може да посреща уникалните нужди и предпочитания на всеки, което я прави в голяма степен универсална. Музикотерапията е насочена към ума, тялото и духа, което я превръща в холистичен подход към грижата за психичното здраве.

„Европейската конфедерация по музикотерапия стигна до мотото „Ритъмът на благополучието“ и до това как музикотерапията би могла да помага в психиатрията, и за психичното здраве. В различни градове на страната – София, Варна, Бургас, Пловдив, през цялата седмица имаше различни мероприятия по повод десетата годишнина.

Като, че ли все повече хората започнаха да разбират как помага и какво прави музикотерапията. Много хора се плашат от думата терапия, всъщност. Музикотерапията някак обогатява психотерапията. Използваме техники от психотерапията, но през изкуството и тогава процесът е на по-дълбоко ниво, и по-бързо намираме ресурса на клиента, и по-бързо се случват нещата.

Аз работя, изключително, с деца със специални потребности и с възрастни в норма като възрастните, които идват при мен са с теми, свързани с взаимоотношенията, свързани със страхове и фобии, свързани с преживяна травма, има и такива клиенти, които искат да работят за тяхното личностно израстване. Музиката е нашият ко-терапевт. Използвайки музика и не само, също танци, движения, рисуване, това са нашите вълшебни пръчици, които изваждат ресурса на човека и помагат. Точно те правят по-лек и по-щадящ процеса на терапия“, разказва Радка Георгиева, музикотерапевт, сертифицирана в две специалности, музикален психотерапевт и клиничен музикотерапевт. Треньор, ментор, лектор, преподавател в Музикотерапевтичен институт - София, супервизор, музикант/ поп и джаз изпълнител.

През 2025 година „Българска асоциация по музикотерапия“ навършва 30 години, като през цялото време ще има различни събития и прояви. Програмата е в процес на подготовката, но първите събития са обявени за месец април. Информацията може да се проследи във фейсбук страницата на БАМ, както и на сайта. Предвидени са събития в София, Пловдив, Бургас и Варна.

През 2011 година към „Българска асоциация по музикотерапия“ е създаден камерният ансамбъл „Елате синове на изкуството“, който се състои от певци и инструменталисти. Програмата на ансамбъла е насочена към различни социални кръгове, под формата на благотворителни и образователни концерти с музикални изпълнения и рецитация, в София и други градове в България. Ансамбълът, който изпълнява барокова музика, завърши празничната седмица свързана с Европейски ден на музикотерапията в България, с концерт в Столична библиотека.

БАМ е представител на България в Европейската конфедерация по музикотерапия и член на Българска асоциация по психотерапия.

„Музикотерапията не работи и не е подходяща за пациенти с остри психози. Състоянието е много специфично и не се знае каква би могла да бъде тяхната реакция. Работи се, най-вече, с пациенти изписани така да се каже в някакъв светъл период или момент. Ползите от музикотерапията, в психиатричната грижа, са евентуално да се намали приемът на лекарства, защото пациентите взимат такива. Улеснява се комуникацията между пациента и терапевта, особено при пациенти, които изпитват затруднения да изразят себе си чрез думи. Естествено работим и за подобряване качеството на живот – да помогнем на пациентите да се чувстват по-уверени и свързани със света около тях. Тогава освен индивидуално, може да се работи и групово с такива пациенти.

В музикотерапията, задължително, използваме музикални инструменти. Те са дребни перкусионни, удрани инструменти. В този тип тирапия те се използват, най-вече, пациентът да се изрази чрез тях. Не е нужно хората да имат предварителна подготовка начинът, по който използват инструмента е показателен. И в зависимост от това в каква фаза и на какво ниво са, бихме могли да изговорим нещата, тоест и вербално да се изразят.

Когато работим със здрави, възрастни и зрели хора, обикновено, в психотерапевтичните сесии има една база до 18 сесии. Но, в музикалната психотерапия, винаги има един такъв подход, предлагам на хората 10 да са основните сесии. Оттам нататък, забелязвайки дали има развитие, промяна  се договарят допълнително нови сесии. Но, всеки човек е различен. Понякога и три сесии са достатъчни. Хората са си свършили работата, за която са дошли“, казва още Радка Георгиева, гост в неделния „Шейкър“.

Чуйте повече, в прикачения файл.