Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов се надява бойкотът срещу големите търговски вериги да принуди държавата да вземе мерки и да ограничи тавана на надценките на храните. Според него у нас има пазар, свободна търговия и конкуренция, но тези принципи не действат при "големите търговци на дребно". Причините са две – огромна концентрация на голяма икономическа сила и начина, по който работят и районират магазините си. Особено в големите градове обикновеният потребител няма избор, защото те унищожиха малките търговски обекти, коментира Михайлов. Той възрази на твърдението, че и малките магазини продават скъпо с пример от Хасково, където в малки и средни магазини цените на редица продукти са по- ниски от тези в големите вериги.
Асоциацията на млекопреработвателите разполага с документи, според които надценките на веригите за млечните продукти са от 80 до над 100%.
Самият факт, че хората сами започват да защитават потребителските си интереси, означава, че държавата трябва да вземе мерки и да се намеси с регулаторна функция. Асоциацията на млекопреработвателите принципно подкрепя законопроекта на БСП-ОЛ за таван на надценките и смята, че другият проект на ДПС-НН ще ни върне във времето на социализма.
Над 70% от всички хранителни продукти минават през 6 до 8 търговски вериги. Производителите са филтрирани, за да стигнат до тях. Тук няма конкуренция. Не е нормално само един елемент по веригата за доставки на храни да генерира 100% надценка, заяви Михайлов.
Според него от пандемията насам ценообразумавето на веригите рязко се промени. Дотогава работеха максимум на 30% надценка. От пет години насам ценовата им политика рязко се промени. Те извличат максимална полза за себе си за сметка на производители и потребители. Политиката в ценообразуването е ненормално висока и това продължава години, обобщи той.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...