Там ще бъдат представени доста стряскаши резултати – данни от тяхното изследване по темата. Между 30 и 40% са нечетящите хора в България, гласят те.
Всяка изминала година резултатите не са окуражаващи. Вероятно това е и едно от обясненията за случващото се в обществото. Нечетящите не могат да развият критично мислене и да обработват коректно морето от дезинформация – коментира пред Радио Пловдив Десислава Алексиева, председател на УС на Асоциация „Българска книга“.
Хората под 30 г. голяма чат от тях просто не четат книги. Това се дължи много и на конкуренцията на дигиталните устройства и времето прекарвано в интернет.
За периода на изследването - последните 16 години, „Хартиеното“ четене е намаляло с поне 15%, за сметка на дигиталното и то при младите. Четеното на хартиен носител обаче дава на мозъка едно триизмерно възприятие, до помага на процеса на запаметяване на информацията. Така се развива т.нар „задълбочено четене“ - обснява Десислава Алексиева.
Вече дори не става дума за въпрос на ценности, а на достъпност до информацията. В интернет това е много по-лесно, но тази информация не задържа задълго вниманието!
Има и друго – живеещите в малки населени места, без книжарници и с малка библиотека, по-малоимотните и необразовани, които живеят в периферията, точно те избират лесния път на краткото, дигитално четене.
Трябва да се започне с развиването на четивната грамотност още от началния курс в училищата. Именно там трябва да се иктивизира интересът на децата към четенето.
Случващото е стряскащо. Ние просто оставаме без следващо поколение четящи хора. Това води до катастрофални опасности за развитието на всички сфери на живота, започващи с икономиката - констатира председателката на Асоциация "Българска книга".
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Облачно
Предимно облачно