Наравно сме с другите от НАТО, но ни липсва тяхното въоръжение

• Пловдив отбелязва 82-та годишнина на Парашутната дружина

Не като празник, но с почит и преклонение се проведоха  честванията на легендарните парашутисти, родоначалници на днешните командоси. Церемонията започна с минута мълчание, в духа на днешния траур, с който България декларира съчувствие и съпричастност с трагедията в Република Северна Македония. 

На площада в центъра, пред Военния клуб в Пловдив бе изложена демонстрация на съвременанната  военна техника и въоръжение на Специалните сили, последва и зрелищна демонстрация на техните умения. 

Иначе, историята на славната Парашутна дружина не е новина, тя затова е История, но е добре да се припомня на поколенията.  Тя е създадена  през тежките военни времена, на 18 март 1943 г. , когато България отново е била притисната в менгемето на горчив исторически избор между воюващите велики сили във Втората световна война. Тогава, с  конкурс измежду 5000 кандидати от цялата армия са избрани около 300 бъдещи парашутисти.  Новата Парашутна дружина, чудо невиждано дотогава в родната войска, е изпратена на обучение при тогавашния съюзник – в Брауншвайг, Германия. 

Обучена и въоръжена изцяло по суров немски, прусашки образец, след кръговрата от 9 септември, когато България рязко сменя страните и се присъединява към Съветския съюз, дружината е хвърлена в най-тежките участъци от боевете с бившия съюзник и вече враг – германските войски. Омраза и недоверие съпътстват нейния трагичен път. Омраза от германците, считащи ни за предатели и недоверие от съветското командване, по описаните предишни причини. А бойният път на дружината е трагичен и героичен.

На 18 октомври 1944 г. край Стражин  парашутистите са хвърлени в яростна атака срещу калените в боевете дивизии на Вермахта. Какво са правили – стрували те, но укрепеният район е превзет и германците отблъснати в бягство, а съветските генерали онемели изненадани от опустошителния български щурм. Дружината е стопена почти наполовина от жертви и ранени.  Когато след боя пристига командващият Първа българска армия генерал Владимир Стойчев, командирът на дружината – кап. Любомир Ноев със сълзи на очи рапортува -  „Господин генерал, загинаха ми момчетата!“.

През десетилетията после Парашутната дружина претърпява множество преформирования. От 1975 г.е базирана в Пловдив, известна през годините като 68-и парашутно-разузнавателен полк. След демократичните промени у нас, през 1993 г. полкът е реорганизиран в 68-а разузнавателно-десантна бригада, а от 2000 г. е известна като 68-а бригада „Специални сили".   За да се стигне до наши дни, когато през  октомври 2019 г. бригадата вече се нарича Съвместно командване на специалните операции (СКСО).  

Нейният нов командващ бригаден генерал Божидар Бойков заяви:

"Днес българските командоси са на равно ниво с партньорите ни от НАТО, по отношение на обучение, умения и знания. България вече е избрала своя път. Изоставаме обаче по материално осигуряване, екипировка, въоръжение. Изоставаме по пълна съвместимост, логистика и най-вече - комуникации. Трябва да придобием и съвместимо с партньорите въоръжение, но се вижда, че нашето военно ръководство гледа с необходимата отговорност на този процес. Основен приоритет обаче остават логистичните средства за комуникации. Сегашните, с които разполагаме, са доста остарели и не са по никакъв начин оперативно съвместими с който и да от нашите съюзници. За да сме адекватни на оперативните изисквания на бойното поле!"