"Има неща и пера от разходи, които биха могли да бъдат съкратени. За БНР най-очевидния разход, който може да бъде съкратен, е един предавател на средни вълни, който струва над 1 млн. лв. на националното радио, а практически никой не може да го слуша. Разбрахме се, че ще съдействаме пред Комисията за регулиране на съобщенията този проблем да бъде решен", коментира депутатът.
По думите му този въпрос е повдиган и преди, но от съображения, свързани с националната сигурност, проблемът остава и радиото се натоварва с разход, от който няма нужда. Биков обясни, че е предложил Министерство на отбраната да вземе този предавател и да го финансира.
Въпреки това на двамата генерални директори е даден срок да представят и други разходи, които могат да се съкратят, а депутатите са поели ангажимент да им окажат политическа подкрепа за вземане на тези мерки.
"Според мен подобни мерки не са били предприети до момента, защото не е имало ясно заявена подкрепа за тях. Знаете, че в тези медии е много деликатна ситуацията и когато се предприемат определени действия, част от политическите сили се възползват от това, стават причина за дебати. Настроенията в комисията са, че ще подпомогнем двамата директори", посочи Тома Биков.
Според него обаче трябва да се направи много по-дълбок структурен анализ на ситуацията в БНТ и БНР и директорите им са обявили, че такъв аналим може да бъде направен в рамките на 3 до 5 месеца.
Биков смята също, че основният проблем на двете медии е начинът, по който се финансират в момента и това е свързано със Закона за радиото и телевизията. По думите му трябва да се гласува нов закон. Депутатът припомни, че в края на 2020 година имаше внесен такъв законопроект, но поради изтичане на мандата на 44-то Народно събрание и последвалата политическа криза този закон не беше приет.
"Надявам се, че Министерство на културата, което отговаря за този закон, би могло да го види, осъвремени и в рамките на една година е напълно възможно той да бъде приет и в него да залегне цялостното разбиране за двете медии като обществени. Според мен е очевидно, че тези две медии са гръбнакът на българското медийно пространство, защото тяхното най-силно качество е, че те са лишени от възможност за тежък корпоративен натиск, за разлика от всички останали медии", подчерта Тома Биков.
Той посочи, че на този етап би могло част от парите, поискани от ръководствата на двете обществени медии да дойдат от съкращаване на мултиплексите, а впоследствие и от евентуална актуализация на бюджета. По думите му обаче трябва да има и инициатива от двете медии, която да посочи разходите, от които няма голям смисъл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...