Радио Пловдив отбелязва днес своята 70 годишнина, която е важен етап в живота на една медия. Защото за радиото не е просто празник, изпълнен със спомени, успехи и мечти за бъдещето – това са животите на десетки хора.
Успехите ни! Трудностите! И отстояване на нашата мисия - да бъдем вашия глас!
В празничното издание на програма „Точно днес“ за радиото говорят Ани Хаджиева, журналист, водещ и продуцент на утринната програма, бивш член на СЕМ, а сега на КРС, Ваня Драганова - част от екипа на програма "Точно днес", сега колега от вестник "24 часа" и Любомир Стойчев, също бивш колега - сега преподавател във Факултета по икономически и социални науки на Пловдивския университет.
Ани Хаджиева припомни, че започва професионалния си път като репортер в Радио Пловдив още преди промените през 1989 годгина.
Тогава България се променяше, а радиото вървеше преди тези промени. Което ми се струва, че за днешните медии е трудно да се каже, защото те се изкушават да следват обществения вкус, каза Хаджиева.
Радио Пловдив беше първото радио, което се отказа от средните вълни и се качи на ултракъси вълни, което беше и символична промяна на радиото. Първите технологии бяха в Радио Пловдив. Радио Пловдив беше първото радио, което започна да прави пълноценна дневна програма от 13 часа. Радио Пловдив беше първото радио, което разкъса рекламното предаване и го направи на реклами в продължение на тези 13 часа. И още много първи неща се случиха тогава в радиото, и то задаваше обществения вкус. Политическите разговори започнаха в утринните програми на Радио Пловдив, отворените телефони също. Това бяха важни теми, защото хората трябваше да разберат каква промяна стои пред нас. Първото икономическо предаване в БНР беше също в Радио Пловдив. Затова имаме гордостта да се похвалим, да се поздравим и да си пожелаем още дълги години напред“, това заяви в предаването „Точно днес“ Анна Хаджиева.
Ваня Драганова работи между 2001-ва и 2007-ма година в Радио Пловдив, макар то да не е първата тръпка пред микрофона.
Радиото е някак си интимна медия заради близкия контакт с слушателя. Една от негативните страни за водещите на сутрешната програма е ранното ставане в 4 - да се събуди гласът и да може да се промъкне някоя мисъл преди ефир. Но е хубаво. Бързината е сред предимствата и може да информира в рамките на минути, каза Драганова.
Любомир Стойчев води новини и следобеден блок и през годините е с три мандата в Радио Плводив, като последният завършва през 2015-та година, за да се появи на универистетската сцена.
Радио Пловдив е и първото с интернет страница, когато още нямахме интернет. При мен радиото е пълна романтика още преди повече от 20 години. Цял живот искам да работя в радио, да уча журналистика, да уча психология , но в Пловдив тогава не се учеше. Уча някакви икономики , ходя гледам тайно как се правят частните радиостанции . В крайна сметка като икономист заработих в радио Пловдив , а освен новините заобичах още повече музиката, която така или иначе си обичах, каза Стойчев и сравни радиото с велика сила.
Целият разговор може да чуете в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Превалявания
Облачно