"В краткосрочен план може да се каже, че има нещо изненадващо. В дългосрочен план това е вечна битка и случващото се в някакъв смисъл го намираме, като победен зов на САЩ и временна победа на Израел. Но ако погледнем в дългосрочен план, основният губещ на регионално ниво е Израел. Защото няма как много дълго време едно малко петънце като Израел да успее да устои на ислямската цивилизация, а в същото време на глобално ниво, САЩ едва ли ще могат дълго време по този начин да отстояват глобални позиции. Защото икономическата и военната им мощ, ако вземем конкуренцията на Китай и други държави, в много дългосрочен план, това го възприемам като конвулсии на държави, които все още могат да създават ред", коментира проф. Русев.
По думите му от друга страна САЩ и Израел, зад булото на демокрацията, се опитват да наложат някакъв ред. Той едва ли може да бъде наречен справедлив, но създава усещане за по-добро планиране на бъдещето, отколкото безпорядъка, който може да настъпи, ако тези две държави загубят битката с околните за Израел или пък глобалната сцена за САЩ.
Геополитическият анализатор посочи, че мир, от гледна точка на "мир чрез сила", има само, когато властта в Иран, тази теократична върхушка, бъде свалена. Така, както и в Русия, мир може би ще има само, когато изчезне режимът на Путин.
Според проф. Русев само два са вариантите за промяна на силата и съпротивата, която може да излъчва много дълго време Иран, като антизападна сила. Единият е сухопътна операция, макар и теоретично, защото няма кой в света да прегази една огромна държава като Иран със сухопътна сила.
"От тази гледна точка въздушните удари не са последната дума, винаги може да има странна реакция. Ако в момента САЩ и Израел печелят въздушната битка, това не означава, че утре няма да има взрив на пъпеши на пазара в Израел или нов 11-и септември в САЩ. Другият възможен вариант, който може би е по-допустим, е една своеобразна революция или преврат вътре в самата държава, но едва ли това може да бъде породено само от външни фактори. В бъдещето на вътрешната политическа обстановка в Иран очевидно става въпрос за ислямския фундаментализъм, който може и да бъде подменен от една нова вълна на някакъв модерен конформизъм, от гледна точка на това, че до 1979 година Иран беше една от 50-те страни със значим жизнен стандарт на населението в света, а днес е една средно развита държава", смята анализаторът.
Той допълни, че въпреки факта, че Тръмп много често говори едно, а прави друго и казаното от него никой не го възприема като нещо, което на всяка цена ще се случи, в дадената ситуация, той успя да изиграе Иран, като им каза: „давам ви две седмици“, а почти веднага след това бомбардира.
"За мен е възможно Израел и САЩ да не са отстранили или да са отстранили някаква непосредствена заплаха, или да са я отложили за кратко и средносрочна перспектива. Тук искам да цитирам световните медии, които казаха, че два дни преди ударите на САЩ е имало доста силен трафик на камиони в районите на базите, които са атакувани и не се знае дали материалът, който вече е подготвен, не е изнесен в някаква посока и утре да го видим в смисъла на трагедия в някой американски град", предположи професорът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...