Икономистът припомни, че след започването на ковид пандемията много бързо се повишиха цените на основни хранителни стоки и на стоки за ежедневна употреба. "След преминаването на пандемията цените бяха на път да се успокоят, но за съжаление избухна войната в Украйна и тогава пак енергоизточниците поскъпнаха на международните пазари, а оттам дойде още една вълна на още по-висока инфлация и повишаване на цените", обясни той. И посочи, че за една година глобъл фууд индексът, който се следи от глобалната организация на ООН, е нараснал средно с 6%. По думите му това означава, че в целия свят хранителните стоки са поскъпнали, като ръстът на част от тях е дори 40%.
Според него по-резкият ръст на тези храни е предмет на по-подробен анализ - дали не става дума за картелно споразумение, спекула или възползване на господстващо пазарно положение на някой от пазарните субекти, който е решил по свое усмотрение да увеличава цените.
"Ако такова нещо не бъде преодоляно сега, 6 месеца преди да влезем в еврозоната, има опасност и други превантивно да решат по някакъв начин да се презастраховат и без основание да продължават да увеличават цените. Няма вътрешни фактори в България, нито някаква икономическа логика за увеличаване на цените. Ако има някакво увеличение, то ще бъде повлияно от външни фактори, като конфликтът между Израел и Иран", подчерта Румен Гълъбинов.
Той изтъкна, че в последните десетина дни световните пазари - и капиталови, и на суровини са били доста променливи. Рязко се покачи цената на суровия петрол, след това цената му спадна, покачи се и цената на природиня газ, коментира икономистът. Той обаче е на мнение, че много по-голямо влияние върху цените ще има ефектът на митата, наложени от САЩ спрямо търговските партньори. По думите му при всички случаи те ще са по-високи от митата миналата година.
"Така че от увеличението на митата в международната търговия може да очакваме увеличение на разходите за производители и търговци, както и след това преминаване на това увеличение в крайните цени за нас потребителите", прогнозира Гълъбинов.
Той обаче припомни, че през последните пет години има и увеличение на доходите, а оттам и на стандарта на живот и покупателната способност на българското население.
"Ние се готвим за влизане в еврозоната и това ни беше потвърдено от почти всички европейски институции. Очакваме на 8 юли да ни потвърди и Съвета на Европа, за да можем окончателно да се отправим към подготвителния 6-месечен период, в който да се направи така, че в държавата да мине всичко гладко с приемането на еврото и заменянето на левовете с евробанкноти от 1 януари 2026 година", заключи икономистът.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...