Той посочи, че правителството тълкува въпроса за еврото като 90% решен, но има тежки проблеми, които изпъкват на по-преден план, отколкото проблемът за еврото. Сред тях са тежкият бюджетен дефицит, деиндустриализацията на България, която продължава, митата на Тръмп, които ще ударят пряко и косвено българската икономика, намаляването на износа и същевременно увеличението на вноса и др. Дуранкев подчерта, че в държава, която очевидно се спуска по надолнището, българинът е преценил, че не еврозоната носи инфлацията, а за нея у нас има вътрешни причини.
Икономистът припомни, че към този момент на годишна база инфлацията е 5,6%, което далеч надминава 2-та процента допустима инфлация. И заключи, че доходите на българина ще продължават да се обезценяват, а светлина не се вижда отникъде.
Дуранкев изтъкна, че юнашката спекула продължава, корпоративната алчност все повече расте, а цените нарастват необосновано.
"Светата троица, начело с НАП и тези, които защитават конкуренцията и защитата на потребителите се покри, тосвен едно силно наказание на една групировка заради неточна реклама, нямаше друга мярка и до този момент очевидно ефектът е: "губим войната със спекулата". Това е тревожно, тъй като приходите на спекулантите в тази тежка ситуация за България растат, държавата се чувства безпомощна и българинът проумява, че не членството в еврозоната му носи тези тежки трагедии от икономическа и финансова гледна точка, а родният бизнес и транснационалните корпорации, които нямат спирачка пред собствената си алчност", коментира икономистът.
На въпрос дали проектозаконът за търговските вериги ще успокои нещата, той заяви: "Може да се гласува закон за всеобщото щастие, т.е. от утре, 19 август, всички хора да са длъжни да са щастливи. Със закони икономиката не се променя. Да, може да се контролират някои неща, но държавата отдавна е избягала. Очевидно е, че този законопроект за търговските вериги, ако бъде гласуван, няма да укроти инфлацията, тъй като тя има естествени икономически, а не юридически причини".
По думите му инфлацията ще продължава и такива палиативни решения не дават резултати.
"Проблемът е икономически. Въпросът е дали ЕС ще се изправи на крака, тъй като в момента той е в икономически нокдаун. Това личи по темповете на икономическия растеж, по инфлацията, по безработицата, която е много висока в Евросъюза и най-вече по бюджетните дефицити и дълговете, които растат и рискуват да потопят цели държави. Това означава, че бъдещето на България зависи много от бъдещето на икономиката на целия Европейски съюз, а изглежда Брюксел повече се е фокусирал в решаването на въпроса с Украйна, отколкото в развитието на бъдещето си. Очакваме смели решения оттам, а засега такива не се очертават, а даже не се и чуват", каза още Боян Дуранкев.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...