Поп Ангел Чолаков води Конушенската чета в Пловдив

Състави се революционен комитет,

Да дадат на противниците ответ

Съединението целта им беше.

Както и народната воля беше.

Противниците казваха: „Не му е времето!“

Ето, че насмалко щеше да измине лeтото,

Комитетът се завзе с всички сили

Да победи конака гнили.

С това стихотворение, написано или преписано на ръка той  тръгва към най-важното дело в живота му. Свещеник и революционер, сподвижник на Левски, поп Ангел Чолаков възседнал белия си кон, държащ сабя в едната си ръка и сребърен кръст в другата, повежда армия от две хиляди души в Пловдив и обявяват акта на Съединението. Годината е 1885-та. Коншунеската чета участва в паметните събития.Един свещеник, който не само проповядва, но и води битка – буквално – за свободата и обединението на България. Той казва: "За нас идеите и на челата ще седят по-горе от всичко". 

Отец Йордан Георгиев, архиерейски наместник на Асеновградската духовна околия открива съхранени спомени, написани в стар стил, за отец Ангел Чолаков и дружината му: 

„Когато той си е поръчвал за изработка камата, тя е била точно копие на тази на Васил Левски. Той в душата си е носил прототипа на Левски, искал да бъде като него, църковен герой и патриот, който не си е пожалил живота в крайна сметка.“

Родословието на един от героите на Съединението - поп Ангел Чолаков се пази в Историческия музей – Асеновград. 

Николета Костадинова уредник там разказа: „Той е роден през 1851 година в село Новаково, Асеновградско. Възпитан в дух на патриотизъм, родолюбие и дълг към родината.  Завършва църковното килийно училище, свещеник, учил и в Араповския манастир, съратник е на Васил Лески, който е идвал в къщата на поп Ангел. Интересното за личността на поп Ангел е, че още от малък той се запазва по революционната дейност от баща му Тодю Чолака, който е бил част от четата на Ангел войвода. Пишел е статии за вестник „Независимост“. Родословието му не е пълно, но повечето от наследниците в него се занимават с лекарска, учителска работа и с право. Имал е четири деца, едно от които се ражда седмица след неговата смърт и носи неговото име Ангел. Той единствен продължава делото на баща си, като събира чети в Одрин.“

"За нас, пише отец Ангел Чолаков на Захарий Стоянов, идеите, началата ще стоят по-горе от всичко, защото ние немислим нито министри да ставаме, нито коронни чиновници".

Поп Ангел открито изразява възмущение от решенията на Берлинския договор, който разкъсва освободена България. Въпреки своя духовен сан, той се включва и в Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), който подготвя Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Заради участието си в подготовката на Съединението, той е лишен от правото да служи в църквата в продължение на две години и половина. Румяна Донева уредник в РИМ - Пловдив за малкото запазено от специалната витрина памет при тях:

„На нашата витрина, която е част от експозицията „Съединението на България-1885“ сме отдели място за личните вещи и документи на поп Ангел, една от личностите на Съединението, които сме включили в нашия календар за тази година. Това са една малка част от вещите, които са ни дарени - епитрахил, нож тип тесак, поставка за писма и кадилница в четири части с изографисано неговото име. Снимката е известна, на нея по средата е поп Ангел с Коншунеската чета. Във фондовете ни имаме около 30 вещи и документи, които носят информация. 19 писма са ни дарени от наследниците. В музея имаме и списък на неговата библиотека - това са били 47 книги, като по онова време книгата е била много скъпа вещ, трябвало е да си грамотен и да имаш специално отношение, за да си влагаш парите в тях. Налични са и документи за дарителска дейност, организация и построяване на църква и училище в Новаково.“

Поп Ангел Чолаков, вече известен като „героя от Съединението“, е бил включен като кандидат на допълнителните избори, насрочени за май 1886 г. в Хаджи Елес (днешен Първомай). В изборния ден, още преди гласуването да започне, русофилски настроени селяни обкръжават къщата, в която се намира свещеника. Подвеждани с лъжи, че Русия ще ги освободи от данъци, ще им купи волове и, че поп Ангел е против руския цар – тълпата се нахвърля върху него. Поп Ангел Чолаков е убит на 35 години. След смъртта му Захари Стоянов пише вестникарска статия в „Независимост“, в която посочва: „Умря поп Ангел, не съществува вече героят от Шестий септември, млъкнаха вече устата, които проповядваха на широкия Конуш словото Божие, словото на свободата и самостоятелността.“

Името на поп Ангел Чолаков днес стои на улици в Пловдив и Асеновград – не само като знак на признание, но и като напомняне, че свободата не се дава, тя се отстоява.