Съединението е икономически важно за двете части на България

„Икономическите произтичат от Берлинския конгрес. Международно признатите там граници не ни удовлетворяват, защото създават едно Княжество с политическа автономия и Източна Румелия с административна автономия, а Македония и Тракия остават изцяло под властта на султана. Макар и полувасално с политическа автономия това е началото на третата Българска държава. Берлинският договор е гарант за нейното съществуване“, казва проф. Спасов.

Добавя, че големият проблем след подписването на договора е аграрният въпрос. Заради различния политически статут на двете части на България заключителната фаза на аграрния преврат се развива по-бързо в Княжество България. Там той е доведен до край. В същото време в Източна Румелия, която е с административна автономия и е част от Османската империя, той е стопиран. Този въпрос се решава едва след Съединението.

Аграрният преврат е процес за преминаване на земята от турски в български ръце, при който се ликвидира Османския феодален модел.

„За да се реши аграрният въпрос трябва да се извърши Съединението, защото в Източна Румелия се назначават султански чиновници и това се явява пречка за развръзката му.

Аграрният процес развива пътищата за развитие на капитализма в селското стопанство“, разяснява проф. Спасов.

По думите му друга важна предпоставка за Съединението е била, че в Княжество България се е създала нова банкова система, а паричната единица е била лев, докато в Източна Румелия паричната единица е била грош и са били подвластни на Отоманската банка.

„Един лев е бил равен на 5 гроша“, каза проф. Спасов.

До българската банкова система се стига през 1884 г., когато Любен Каравелов като министър-председател изпраща пловдивчанина Иван Евстатиев Гешов в Европа да проучи как са изградени банковите системи. След завръщането му свиква заседание, на което кани видни търговци и се взима решение да използваме шотландският модел.

„Нашата банка се оказва една от най-либералните в Европа по отпускане на кредити – кредитите са достъпни, отпускат се лесно.

Трябва да се осъществи Съединението, за да имаме обща парична единица и лесно достъпна кредитна система и от двете страни на Балкана.

Има и други икономически предпоставки – и за Източна Румелия, и за Княжество България важи режимът на капитулация. Режимът на капитулациите обаче се осъществява много по-тежко на Княжество България.

Режимът на капитулации означава, че се нанася удар на българските занаяти на север от Балкана, защото е ограничен техният достъп до огромния Анадолски пазар. В същото време това нещо дава предимство на Източна Румелия.

Заплатите в Източна Румелия са по-добри. Директорът на Пловдивската гимназия  е получавал 2000 гроша, което е било равно на 400 лева.

Това е било по-високо заплащане, отколкото това на директора на Софийската гимназия в Княжество България. Петко Каравелов е учител 1881 – 1883 г. – неговата заплата е 300 лева, т.е. е 1500 гроша“, обясни проф. Спасов.

Коментира, че още в епохата на Възраждането е бил създаден единен национален пазар, но той не е бил равномерен във всички български земи. По-силни са били търговските връзки между двете страни на Балкана – северната и южната, докато тези с Македония са били по-слаби и хаотични.

Търговският интересн на Македония е бил насочен първо към Солун, а после през Охрид към Адриатика и от Битоля през Прилеп-Скопие-Белград.