Центърът за анализи и кризисни манипулации заедно с агенция „Мяра“ измериха индекс на общественото напрежение от 6,09 пункта, който социалозите отпределят като висок. Той е за периода 1 юли - 30 септември. Политологът от Центъра Александър Христов уточни, че това е първият индекс и от следващите ще зависи дали скалата на общественото напрежение ще се покачва.
В третото тримесечие преобладават повече битови проблеми и природни катаклизми, които влияят върху хората.
Според Христов политическата криза в управляващото мнозинство и опита за включването на ДПС-Ново начало във властта са били тест на системата, да се види доколко обществото и останалите политически сили биха приели някакво разместване в управляващото мнозинство. „Тестът приключи. Не виждам сигнали за някакво дългосрочно влияние на случилото се върху политическия живот оттук нататък, поне докато не се появят някакви нови такива решения или някой да опита нещо друго. Но към момента изглежда всичко е спокойно по този показател“, коментира пред Радио Пловдив той.
Монологът на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов пред актива миналата седмица политологът определи като нервна реакция.
„Това беше сравнително непремерено, поне доколкото могат да се разчетат комуникационните сигнали, думите, които използва, формата, начина, по който говори и така нататък. Видимо има намеса, някои казват емоция, аз бих казал его. По-скоро мисля, че е някаква комбинация между двете планирано, но в същото време с по-ярка проява на неговия характер, неговото его“, каза Александър Христов. Той обясни, че в индекса за измерване на общественото напрежение са включени още арестът на варненския кмет и предстоящото приемане на еврото у нас.
„По отношение на ареста ние виждаме една концентрация, негативизъм по отношение на това, което съдът е направил в даден период. После виждаме едно оттегляне, тоест намаляване на значимостта и на публичността за ареста във времето. За периода много по-сериозна тежест имат недоверието към парламента, бедствията и зрелищните престъпления“, каза Христов.
По отношение на еврото анализаторът коментира, че се наблюдава „разреждане на напрежението“.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...