Парите за здраве трябва да станат поне 8% от БВП

Д-р Маджаров акцентира, че системата разчита на близо 8 900 практики (лекарски практики, болници и други лечебни заведения) и над 106 000 наети лица, а финансирането трябва да бъде обвързано с резултати, качество и ефективност.

Приоритетните политики и мерки, около които се обединиха над 300 участници в конгреса, са за постигане на европейски нива на финансиране чрез постепенно увеличаване на разходите за здравеопазване като дял от БВП. Конгресът препоръча още заплащането да бъде за медицински дейности и резултати, а не за структури, а НЗОК да финансира извършени дейности в болничната, първичната и специализирана извънболнична медицинска помощ, вместо щатове и легла. Лекарите искат да се въведе също ефективен и навременен контрол, а не само последващ.

Д-р Маджаров напомни, че досега Здравната каса никога не е плащала за заплати на медицинските специалисти в лечебните заведения. 

"В това, което виждаме като проектозакон, увеличението включва не само младите медицински специалисти, но също специалистите по здравни грижи, рентгеновите лаборанти, но е отбелязано, че са включени само тези, които работят в болнични лечебни заведения, но в страната такива специалисти има не само в болниците, но а също в центровете за спешна медицинска помощ, ДКЦ-та, медицинските центрове в извънболничната помощ. Специалистите там също получават възнагражденията си на базата на извършената дейност, с изключение на спешните центрове", обясни председателят на лекарския съюз. 

Според него членовете на БЛС се притесняват, че това е цялостна промяна във функционирането и финансирането на здравната система. 

"Повече от 25 години в България не се заплащат заплати от страна на МЗ, а от работодателя, в резултат на икономическата дейност, която извършва лечебното заведение. Т.е. ние нямаме дори и онези стари щатни таблици, защото освен цифрата като заплата, би трябвало да има и щатна таблица във всяко лечебно заведение  до колко бройки биха били финансирани. Това все още е неясна методология - как точно ще се определи на коя болница колко пари трябва да преведе МЗ от тези 260 млн. евро", коментира той. 

Като приоритет на конгреса беше изведена превенцията и профилактиката за да се преодолее дисбалансът в полза на разходи за активно лечение и лекарства. Според лекарите предотвратеното заболяване носи най-висока стойност за обществото. Отбелязано бе и, че парите, които ще се отделят за здравеопазване през следващата година, колкото и милиарда да бъдат цитирани, отново ще са около 4,5 от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавата, колкото са били и преди 25 години. 

"Ако искаме да имаме защитено население публичните разходи трябва да бъдат, както навсякъде в Европа - поне 8% от БВП. Защото в България тези 8% се гарантират с плащане от джоба на пациента, когато той вече е болен. Да, вярно е, че нашата система се финансира с около 8% от БВП, но само с 4,5 от публичните разходи. Останалото е за сметка на джоба на българина, когато той е най-уязвим", подчерта председателят на БЛС.  

Той добави, че е необходима и реформа в начина, по който се заплаща дейността, като се отчита качеството, навременен и ефективен контрол, който не позволява злоупотреби. 

"Ние не твърдим, че е необходимо само наливане на нови средства за здравеопазването. , а че трябва да се контролира системата и да се заплаща дейността. Засега нашата дейност се заплата само на преминал пациент, без да се отчита какъв е резултатът, наложило ли се е този пациент да бъде лекуван в друга болница, да бъде рехоспитализиран, т.е. никакви критерии, които да анализират оказаната му медицинска помощ. Нямаме нищо против да участваме в такъв дебат, предлагаме различни механизми за прилагане на такъв контрол, както и механизми за въвеждане на критериите, които се използват в останалия свят по отношение на тежест на заболеваемостта, отчитане на тежки случаи, честота на отделни диагнози и др.", обясни д-р Маджаров. 

Той подчерта, че парите, които се отделят у нас през здравноосигурителните вноски, трябва да бъдат насочени към добре работещите лекари и медицинските сестри, работещи в лечебните заведения, за да не се допускат опити за нерегламентирани плащания на нещо, което не е свършено или не е направено добре. 

Чуйте още в звуковия файл.