„Учениците стават зависими от екрана и престават да комуникират помежду си. Ако се замислим, когато тези деца пораснат, те няма да имат мотивация да създават нови средства за комуникация, защото нуждата им вече е задоволена. Липсва контактът човек с човек, а именно той развива креативността и социалните умения“, каза Симидчиев.
По думите му предложените мерки не са насочени единствено към децата, а трябва да обхванат и учителите. „Не бива да дискриминираме по възраст. Ако учениците не могат да ползват телефоните си, логично е и учителите да се въздържат от това по време на учебния процес“, подчерта той.
Депутатът припомни, че училищата и досега са имали възможност сами да въвеждат подобни ограничения, но ефектът е бил ограничен. „Когато една мярка не постига резултат, тя трябва да се засили. От нещо, което зависи от училището, това се превръща в норма, валидна за всички“, обясни Симидчиев.
Той предупреди, че има нужда от по-ясни дефиниции в закона – например какво означава „форсмажорно обстоятелство“, при което е позволено използването на телефон.
„Важно е да осигурим спокойствие на родителите, но и да дадем шанс на децата да изграждат социални връзки, да спортуват и общуват реално. Иначе ще продължим да имаме тихи междучасия, в които никой не си говори“, обобщи д-р Александър Симидчиев.
Чуйте повече в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...