„Докато сред родители, които не са преживели насилие като деца, рискът е около 3%, то сред преживелите – достига 37%. Насилието в настоящето минира хоризонта на две поколения напред. Това означава, че за да намалее трябва да минат поне две – три деситилетия без насилие“, коментира Желев.
Изследването отчита и тревожна поколенческа разлика – насилието е два пъти и половина по-често срещано сред хората между 30 и 40 години в сравнение с по-възрастните.
Данните разкриват и силно поляризирани обществени нагласи. Част от хората настояват за строги санкции за подрастващи, а други – основно експерти и по-високо образовани групи – подкрепят терапията, информирането и психологическата помощ.
„Особено тревожен е и друг извод – 13–14% от българите подкрепят физическото наказание в семейството, 9–10% го приемат и в училище. Това означава, че около 700 хиляди българи приемат физическото наказание като възпитателна мярка у дома, а близо половин милион го одобряват и в училище“, отбеляза Желев.
Надеждите за справяне с проблема най-често се насочват към 112, МВР и социалните служби, което поставя тези институции на първа линия и изисква по-добра подготовка и координация.
Резултатите ще бъдат обсъдени днес на форум с участието на експерти от социалното, образователното и правосъдното министерство, психолози и представители на Държавната агенция за закрила на детето.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно