„Светът на Иван Димов се носи около нас, както се носят облаците от насекоми, както прелитат бръмбарите и пеперудите или разпръснатите от ветровете глухарчета. Понякога това може да бъде застанал на единия си крак щъркел, червена ябълка, дете и стол, прозорец на селска къща, събирани търпеливо от художника и докоснати съвсем леко от четката му“ – тези думи на Йордан Радичков най-добре ни приобщават към същността и изобразителния език на художника Иван Димов.
В галерия „Арте“ той показва най-новите си платна – маслени бои и акварели – създадени през последната година. Заглавието на експозицията най-точно ни въвежда в света на тези платна – „Безкрайните пространства на спомена“, защото неговите спомени са за божественото време на детството. Те съдържат различни пластове от пътеките на подсъзнанието до реалността, видяна като същност, смисъл, общуване с природата и изначалното време тук и сега. През годините Иван Димов сме познавали не само като живописец, но и като изявяващ се в областта на графиката и илюстрацията. Оттам са и приятелствата с поети и писатели като Валери Петров, много близък с него, Андрей Германов, Йордан Янков и др.
Преди време художникът казваше: „Аз съм традиционалист. Дори не работя с компютър. Доскоро нямах дори джиесем“. Сега новото, модерното време го променя, но той си остава при книгите, при изтънчената си сетивност, при своята космогония, която го свързва със земята, с важните неща в битието и „безкрайните пространства на спомена“ и „Далечната близост“, както е заглавието на една от картините му.
