„В източноевропейските страни и на Балканите е налице освен смъртността на застаряващото население и много висока степен на емиграция на образовани хора. Това отслабва данъчната основа и в комбинация с ниска раждаемост води до обезлюдяване на източноевропейските и балканските страни. Ситуацията е много притеснителна. Виждал съм да се предприемат мерки за справяне с този проблем – намаляване на данъците, субсидии за инвитро процедури, за да се подпомогне раждаемостта и всякакви други подходи, които обаче не сработват за повишаване на населението. Полша привлече много украинци и намали данъците за всички млади хора, за да ги стимулира да останат. Но като цяло подобни политки не дават резултат. Така че страните от Източна Европа ще трябва да направят повече, за да „примамят” инвеститори отвън с ниски данъци, субсидии и други схеми, за да бъдат земята и индустриите им привлекателни за европейците и хора отвъд този континент.”
Как еволюира миграцията в западната култура и кои са нейните основни „двигатели”?
„Основните причини, водещи до миграция по света са били и продължават да бъдат недостигът на работна ръка и търсенето на по-добър живот в икономическо отношение. Те са импулс за повечето от миграцията през ХХ век, въпреки че тогава са факт и световните войни, деколонизациите, разделянето на Индия и Пакистан – има много примери за важни политически събития и конфликти, задвижили миграцията. Но въпреки това стотици милиони хора през ХХ век са се придвижвали като икономически мигранти. В западната култура оценяваме, че по-голямата част от миграцията е в резултат на икономически причини. Западните страни са крайната точка на по-голямата част от тази миграция. Но промяната е в приемането на тази миграция от временна, в смисъл, че хората могат да се върнат обратно, към постоянна, или приемането на това, че миграцията се е превърнала в еднопосочна улица. Родените в чужбина са вече част от населението в западните общества и те ще продължат да се увеличават.”
Параг Кхана обобщи за слушателите на „Хоризонт” най-важните изводи от последната си книга, публикувана през октомври – "Движение: силите, които ни откъсват от корените ни" (MOVE: The Forces Uprooting Us), която не е издадена у нас:
„В нея излагам доводите си, че трябва да приемем, че десетичната запетая относно миграцията се измества надясно. Това означава, че не просто милиони, десетки или стотици милиони, а над един милиард души ще станат мигранти през този век. Причините за това са не само икономически, политически и технологични, но и околната среда – климатичните промени. Ако разгледаме всички тях заедно, ще осъзнаем, че проблемите на околната среда, повишаващите се нива на океаните и сушите са водещите причини за миграцията в международен план днес. И това, според мен, само ще се засилва. На първо място адаптацията към климата и ролята на миграцията в тази адаптация е основен стълб в книгата. Вторият е за демографията на младежта. По-голямата част от световното население все още е младо – под 40-годишна възраст. Но много страни, и определено тези в Европа, изпитват остър недостиг на работна ръка. Те трябва да внасят повече млади хора. Налице са обаче големи културни пречки. Вярвам, че поради фискални причини, в крайна сметка, всички страни ще осъзнаят, че трябва да водят война за младите таланти, да привличат световната младеж, а не да отблъскват мигранти.”
Снимки: www.paragkhanna.com, unsplash.com и pixabay.com
