„Въздействието на екраните се отразява по много сериозен начин върху нас и върху децата ни. Така се посветих на това да насърчавам родителите да отлагат екранното време в живота на децата, особено в ранна бебешка възраст, а в по-късен етап да ги предлагат по много внимателен и осъзнат начин“, сподели в предаването „Радиокафе“ Александрина.
Така по естествен начин възниква и фондация „Offline kids“, на която тя се е посветила. Целта е родителите и децата да бъдат подпомогнати да открият повече начини да учат и играят на открито.
„Проблемът е, че ние много често търсим лесно решение – искам тук и сега да ми е тихо и предлагам екрана, искам сега да свърша тази работа – предлагам екрана. Не се замисляме обаче, за последствията в дългосрочен план. За едно дете, което не може да се храни без екран, това може да породи много здравословни проблеми за него“, каза Александрина Георгиева.
По думите ѝ, когато децата растат пред екрана стават по-нервни и по-неспокойни. Големият обем информация, който получават чрез устройствата, не може да бъде обработен от мозъка на детето. Започват да губят интерес към играчките, сподели тя.
„Децата започват да спят не толкова добре. Може да заспят лесно, но сънят не е толкова качествен. Учените наблюдават структурни и функционални изменения в мозъка, които се отразяват на много основни функции, като вземане на решения, чувството на емпатия, сближаване. На децата им става по-трудно да намират приятели. Имат проблеми в училище“, разказа Георгиева.
Тя добави, че все по-често се наблюдават 4-годишни деца, които не могат да говорят, което се дължи основно на екраните.
Препоръките на Световната здравна организация сочат, като минимум за запознаване с дигитални устройства, това да стане на 18-месечна възраст на детето, но е добре процесът да започне дори след 2-годишна възраст, като в началото е добре да се стои пред екрана максимум 10-20 минути.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
